Анатомофизиологични особености на детския организъм

АФО на ЦНС

Проучвания върху физиологичните особености на ЦНС на детето в различните възрастови периоди показват, че тя се отличава не толкова с морфологична, колкото с функционална незавършеност в сравнение с възрастния индивид. Главният мозък на новороденото има всички гири, бразди и слоеве на мозъчната кора, но броят и диференцировката на нервните клетки са недостатъчни. Характерна е липсата на дендритни разклонения. След развитието и диференцирането на нервните клетки, те започват да добиват завършен вид между 3-та и 7-ма година. Според миелогенетичното учение, миелинизирането на нервните влакна е условие за тяхната функционална зрялост. Вътречерепните и повечето периферни нерви са без миелинова обвивка при раждането и миелизират към 3-ти – 4-ти месец (вътречерепните) и третата година (периферните). Функционалната зрялост не може да се свързва само с миелизацията. За нея е от значение и диференцирането на неврофибрилите, пирамидизацията на ганглийните клетки и др. При новороденото е завършено развитието на гръбначния мозък, палидума, червеното ядро, палеоцеребелума и проводните пътища без пирамидния път. Незрели са стриатума, неоцеребелума и двигателните центрове на мозъчната кора. Около средата на първата година съзряват неоцеребелума, стриатума и пирамидния път, а между 4-та и 7-ма година – коровите двигателни центрове.

Периферните центрове на сетивните формации при раждането са морфологично оформени и готови за функция. Някои рецептори, като болковите, обонятелните и зрителните продължават да се развиват в първите седмици и месеци от живота на детето.

АФО на опорно-двигателния апарат

Костната тъкан при кърмачетата съдържа по-малко твърди вещества и повече вода от възрастните, поради което по-малко чуплива. Костния скелет на детето остава дълго време мек, податлив и слаб, което налага по-внимателното манипулиране с него. При неправилно носене на детето (на една ръка) и при нарушаване на правилата за повиване, костите на детето се изкривяват.
Гръбначният стълб при новородените е изграден от хрущялна тъкан, и е почти прав. Кривините му се формират постепенно – когато започне да задържа главата си, да седи, стои, ходи. В началото тези кривини се изглаждат при лежане, но в последствие именно те формират правилната стойка.
Мускулната система е сравнително слабо развита и представлява едва 23 ч 25 % от телесното тегло на кърмачето (при възрастния е около 42 %). Особено слабо развити у новороденото са мускулите и крайниците. Те се съкращават бавно и продължително време не се отпускат.
В първите месеци от живота преобладава тонуса на флексорите над тонуса на екстензорите (свързано е с положението на тялото на плода в корема на майката), поради което детето лежи със сгънати крайници. При нормално развитие тонуса на мускулите на ръцете се нормализира около 2 ч 2,5 месец, а този на краката около 3 ч 4 месец.
Костната система, мускулната система и лигаментарния апарат на кърмачето се отличават с физиологична слабост. Тези особености трябва да се отчитат при назначението и провеждането на физкултурните занимания.

АФО на дихателната система

Дихателните пътища, по които въздуха постъпва в дробовете на кърмачето, са много тънки. Носа е малък и къс. Дишането е с честота 40 ч 50 дихателни екскурзии в минута (при възрастния честотата е 16 ч 20). Според размера на белите дробове честотата на дишането към края на първата година намалява до 30 дихателни екскурзии в минута.
Ритъма на дишане при кърмачето е неустойчив. Лекото психическо възбуждане, незначителното физическо напрежение, малкото повишаване на телесната температура или тази на околния въздух, почти винаги води до учестяване на дишането, а понякога и до нарушаване на ритъма му.
Във връзка с относително малкия обем на гръдния кош и слабата дихателна мускулатура, подвижността на гръдната клетка е ограничена. Това обаче се компенсира от факта, че за единица време през дробовете на кърмачето протича повече кръв отколкото през дробовете на възрастния, което способства за по-добър газообмен.

АФО на храносмилателната система

Органите на храносмилателната система на кърмачето са приспособени за обработка предимно на майчино мляко. С началото на второто полугодие те постепенно се пригаждат и към усвояване на други храни. Стомаха на детето има сравнително слабо развит мускулен слой, недоразвито дъно и широк вход, в следствие на което повръщането при кърмачето е често наблюдавано. В първите месеци от живота стомаха на детето е разположен почти хоризонтално, а когато то започне да се изправя и да прекарва повече време в това положение, постепенно заема по-вертикално положение. При правилно естествено хранене стомаха на здравото дете се изправя за около 2 ч 3 часа. Във връзка със слабо развития мускулен слой на червата на кърмачето и с еластичните влакна, работата им често се разтройва. Често срещано явление са разтройство, запек и метеоризъм.

АФО на сърдечно-съдовата система (ССС)

Анатомо-физиологичните особености на сърдечно-съдовата система в отделните възрастови периоди на детството са от особено значение за правилното провеждане на масажа и гимнастиката на детето. Сърцето и съдовете търпят бързи морфологични преобразявания.
След раждането връзката на плода с плацентата се прекратява с прерязването на пъпната връв. Белите дробове започват да функционират, във връзка с което ССС претърпява някои основни промени. Форамен овале се затваря. Диктус венозус и дитус артериозус облитерират. Преходът от фетално към екстраутеринно кръвообращение става в продължение на няколко дни.
Сърцето в кърмаческата възраст е относително по-голямо и има кълбовидна форма. Разположено е хоризонтално, като с изправянето на детето се вертикализира. То расте по-бързо от артериалните съдове и коронарната съдова мрежа. Лявата сърдечна камера расте по-бързо от дясната, която при раждането е в физиологична хипертрофия. Лумена на артериалните съдове у кърмачето е по-голям от този на вените и с възрастта  става по-тесен. Артериите от мускулен тип отначало са без мускулни влакна, които се развиват по-късно. Кръвообращението се характеризира с висок обмен на кръвотока, отнесен към единица телесна повърхност при малък ударен обем, учестен сърдечен ритъм, относително високо кръвно налягане, ниско специфично периферно съпротивление.

	Новородено	Кърмаче
Сърдечна честота	160 -140	120 - 140
Систолично кръвно налягане	76 мм Hg	76+ (възраст в месеци х 2)
Диастолично кръвно налягане	2/3 от систулата

Честотата на пулса се колебае силно при физическа и психическа възбуда, като плач, радост и др. Същото важи и за артериалното кръвно налягане. У децата може да се установи респираторна аритмия на пулса – учестяване по време на инспириум и забавяне по време на експириум.
Кинезитерапевтичните процедури с деца в кърмаческа възраст трябва да се съобразяват с тези особености на ССС и да се провеждат с бавно повишаваща се, съобразена с индивидуалното развитие на всяко отделно дете, дозировка.

АФО на кожата

Кожата е важен орган за физическата терморегулация и за регулацията на водния, витаминния, ензимния и имунния обмен. Тя е мястото на приложение на много от физичните фактори, като масаж, водни процедури, климатолечение и др.
Кожата на кърмачето има рехав и сочен епидермис, тънък рогов слой и физиологична паракератоза. Макроскопски тя е гладка, нежна с изразен тургор поради голямото съдържание на вода. В кожата на детето се съдържат 17 % от цялото телесно количество вода. Базалтната мембрана е нежна и недоразвита, поради което връзката епидермис – дерма е слаба. Това обуславя по-лесното образуване на везикули и були под въздействието на механични и термични дразнения. Пигментообазуването липсва при раждането и през първите месеци, както през през цялата първа година е бедно. Папиларния слой се развива към 3-ия месец и е обилно снабден с широки капиляри с обилен тонус. Това е причината за по-лесното получаване на еритемни реакции и кръвоизливи. Защитната водно – липидна покривка на кожата е по-слабо изразена. Добре развитите и усилено функциониращи мастни жлези в първите месеци на живота не могат да компенсират отслабената резистентност на тънката кожна покривка. Потните жлези не са окончателно развити и потоотделянето до 5-месечна възраст е слабо изразено. Процесът на задържане на потната секреция при охлаждане е слабо изразен у децата до 1 година. Недостатъчното потоотделяне и несъвършенството на терморегулацията у малкото дете способстват за лесното охлаждане или прегряване при провеждане на масажни или други процедури с физикални фактори.
Отношението на кожната повърхност към телесната маса е по-голямо при децата. На единица телесна маса у новороденото се пада 3 пъти по-голяма кожна повърхност, отколкото у възрастните. Това, заедно с анатомофизиологичните особености на кожата обяснява голямата чувствителност на детето към физикалните фактори. В детска възраст съществува възможност за постигане на значителен ефект при слаба субпропорционална дозировка на физическото въздействие.

Летим Моллов - рехабилитатор Роден на 01.09.1979 г. в гр. Плевен. 2005 година завършва Медицински колеж към МУ - гр. Плевен, специалност "Рехабилитатори". Участник в VI-та национална научна конференция с темата "Масаж и гимнастика в кърмаческа възраст"