Всъщност, модерният баща често пъти е някак митичен, непонятен и необясним за свето дете. Той излиза рано сутрин, цял ден “някъде на работа” се занимава с нещо важно, а вечер се връща уморен. И обикновено се хваща само за вестника и телевизора. По същество работата, увлеченията и животът на бащата минават покрай вниманието на детето. Често поради тази причина бащата не е приятел, нито партньор, а някаква висша инстанция. Нерядко – караща се. “ ще кажа на баща ти, той ще ти покаже как се слуша!” – често се заканва майката. Такова едно отчуждение и разделяне във възпитанието на детето е станало стериотип на нашето “културно общество”.  

Психолози са интервюирали бащи с дете под 1 годинка: “Интересно ли ви е да общувате с вашето малко дете?, Колко време прекарвате в общуване с него?, Играете ли заедно и на какви игри?” Повечето бащи отговаряли така: “Та какво разбира то? Нека порасне и ще играем заедно футбол, ще ходим на хокей... Нека сега майката и бабата се занимават с него!” Липсата на близост често пъти става причина  за неразбиране, недоверие, конфликт в последващите години на юношеството.

Изпуснати са още в самото начало, в ранното детство първи контакти с детето, общуването по време на растежа, разходките заедно, игрите. Всичко това затруднява взаимоотношенията между бащите и децата, липсват доверие и привързаност на детето към бащата. Проблемът с осъществяването на контакт между бащата и бебето започва още в първите дни след раждането и дори по време на бременността, смятат психолозите. В САЩ, Германия, Франция и други страни успешно функционират “училища за бащи”, където се изучава начините на общуване, игри и занимания с бебето, и помагат на бащата да го разбира и вижда в него развиваща се личност. Бащи, които са посещавали такива училища, по-лесно осъществяват контакт със своите деца, по-лесно и бързо се привързват към тях и по-добре ги разбират. С по-общи думи – стават по-добри родители. Разбира се, ползата от всичко това е за децата, по този начин те получават най-добрата среда за своето развитие, достигат високо ниво на психическо и личностно развитие.

В нашите културни традиции не е прието таткото да участва в грижите за бебето още в първите дни след раждането. Като правило всички основни грижи се падат на майката, на таткото се поверява поставянето на бебето в леглото или в най-добрият случай – разходката на спящото бебе с количката навън. Безусловно, това не способства установяването на контакт и приятелски, партньорски отношения за в бъдеще. Скоро всеки баща става за своето дете някакво тайнствено същество, от което не знаеш какво да очакваш.

Повечето изследвани деца отговорили, че майката по-скоро очаква от тях добра постъпка, а таткото – по-скоро лоша. От получените фактически данни (преобладавало числото на момчетата) психолозите оформили образа на бащата: той не разбира своето дете, очаква от него “неправилно”, “лошо” поведение, оценява го ниско – не само тази или подобна на нея постъпка, а като цялостна личност.

Защо в децата се създава такава представа за бащата? Какво именно в неговото поведение и отношение към детето влияе на тази представа? За нашата култура не е характерна проявата на любов и привързаност на бащата към детето. Рядко може да се вият на разходка баща и син хванати за ръка – често те вървят редом един до друг, даже не разговарят помежду си, като че ли бащата само съпровожда детето. Прегръдка, седенето в скута на бащата, похвала, разказа за това, какво се е случило в детската градина и по време на разходката, възхищението от постройката с конструктора или кубчетата, рисунката, умението да танцува, добре рецитираното стихотворение – всичко това като че ли е чуждо и несвойствено на съвременния татко. В наши дни най-често любовта на бащата към детето се изразява в покупката на нова играчка или дреха. С такива подаръци бащите като че ли демонстрират любовта си към детето и с тях само се откупва от него. Но повече от всички тези играчки детето се нуждае от бащино внимание, разбиране, приятелство, общи интереси, увлечения, ласки. Бащата не е просто водач, а и човекът, който открива пред детето си света, помагащ му да расте умела и уверена в себе си личност.