Загуба
След обзелата те еуфория от положителния тест за
бременност и чудесната новина за чаканото бебе, дните
започват да се нижат бавно и монотонно. Ежедневието
те сграбчва здраво за раменете и задачите за изпълнение
те връхлитат с нова сила. Домакинстването и поддържането
на семейния уют отново изискват твоите грижи, но всичко
вече не е толкова еднообразно и скучно за изпълнение.
Рутината в обичайните действия е придобила ново изражение
– желанието всичко около теб да бъде изрядно, като че
ли е отражение на надеждата бебето да се развива нормално
и да е добре. Улисана в многобройните ангажименти все
по-рядко намираш време за внимание към себе си, бебето
и партньора. Умората често ляга на раменете ти и силите
намаляват. Желанието да си легнеш и да поспиш е толкова
чест твой гост, че изкушението да му се отдадеш е съвсем
естествено. Напрежението и желанието всичко да бъде
изрядно може да те подведе и да не прецениш силите си
и задължението ти да се грижиш за себе си и малкото
човече в теб.
И изведнъж, неканено лошото те връхлита и оставя
след себе си само пустота, празнота, упреци и хиляди
въпроси, които не смееш да зададеш на глас: “Защо точно
на мен се случи?”, “Къде сбърках?”, “Кой е виновен за
загубата на бебето?”, “Ще мога ли да имам друго дете?”,
“Можех ли да предотвратя загубата?”. Няма по-голяма
болка от тази, да загубиш детето си. Няма думи, които
могат да изразят чувствата ти в този труден момент.
Виновни няма! Мъката и болката от загубата на бебето,
силно са стиснали гърлото ти и празнотата в теб е необятна.
Не се обвинявай! Не си виновна! Просто се случва – на
теб, на мен, на приятелката и колежката. Единственото
което можеш да направиш е да дадеш воля на чувствата
си – да плачеш с глас, да викаш, да изкрещиш в лицето
на съдбата най-важния за теб въпрос: “Защо?”. Не се
обвинявай и затваряй в себе си – поплачи си на рамото
на партньора, опитай се да му обясниш страховете и чувствата
си. Той ще те разбере най-добре – той изпитва същата
болка и пустота като теб. За него загубата е още по-силна,
обвинението и безсилието са толкова големи, че могат
да го задушат. Опитайте се заедно да се изправите на
крака, да разберете, че това не е клеймо, което да остане
за цял живот. Няма причина да се съмнявате и престанете
да се надявате за ваше поколение, за едно малко същество,
носещо частица от вас.
Любовта помежду ви е единственото лекарство, което
би могло да приглуши силната болка. Единствено вашата
сила и желание за дете може да ви помогне да преодолеете
този критичен момент и да продължите напред. Изживейте
заедно мъката и болката си. Подкрепяйте се и не преставайте
да се надявате и вярвате в това, че вие ще бъдете чудесни
родители. Съобразете се с препоръките и съветите на
гинеколога – той ще ви помогне да определите най-ранния
период, в който можете да опитате отново.
Никога няма да забравите и преодолеете изживяната
загуба. Времето няма да може да излекува раната в душата
ви, но ще притъпи болката и ще ви даде сили да продължите
напред. Единствено вие можете да начертаете бъдещата
пътеката на живота си!
