Търсене:

 

Загуба

След обзелата те еуфория от положителния тест за бременност и чудесната новина за чаканото бебе, дните започват да се нижат бавно и монотонно. Ежедневието те сграбчва здраво за раменете и задачите за изпълнение те връхлитат с нова сила. Домакинстването и поддържането на семейния уют отново изискват твоите грижи, но всичко вече не е толкова еднообразно и скучно за изпълнение. Рутината в обичайните действия е придобила ново изражение – желанието всичко около теб да бъде изрядно, като че ли е отражение на надеждата бебето да се развива нормално и да е добре. Улисана в многобройните ангажименти все по-рядко намираш време за внимание към себе си, бебето и партньора. Умората често ляга на раменете ти и силите намаляват. Желанието да си легнеш и да поспиш е толкова чест твой гост, че изкушението да му се отдадеш е съвсем естествено. Напрежението и желанието всичко да бъде изрядно може да те подведе и да не прецениш силите си и задължението ти да се грижиш за себе си и малкото човече в теб.  

И изведнъж, неканено лошото те връхлита и оставя след себе си само пустота, празнота, упреци и хиляди въпроси, които не смееш да зададеш на глас: “Защо точно на мен се случи?”, “Къде сбърках?”, “Кой е виновен за загубата на бебето?”, “Ще мога ли да имам друго дете?”, “Можех ли да предотвратя загубата?”. Няма по-голяма болка от тази, да загубиш детето си. Няма думи, които могат да изразят чувствата ти в този труден момент. Виновни няма! Мъката и болката от загубата на бебето, силно са стиснали гърлото ти и празнотата в теб е необятна. Не се обвинявай! Не си виновна! Просто се случва – на теб, на мен, на приятелката и колежката. Единственото което можеш да направиш е да дадеш воля на чувствата си – да плачеш с глас, да викаш, да изкрещиш в лицето на съдбата най-важния за теб въпрос: “Защо?”. Не се обвинявай и затваряй в себе си – поплачи си на рамото на партньора, опитай се да му обясниш страховете и чувствата си. Той ще те разбере най-добре – той изпитва същата болка и пустота като теб. За него загубата е още по-силна, обвинението и безсилието са толкова големи, че могат да го задушат. Опитайте се заедно да се изправите на крака, да разберете, че това не е клеймо, което да остане за цял живот. Няма причина да се съмнявате и престанете да се надявате за ваше поколение, за едно малко същество, носещо частица от вас.

Любовта помежду ви е единственото лекарство, което би могло да приглуши силната болка. Единствено вашата сила и желание за дете може да ви помогне да преодолеете този критичен момент и да продължите напред. Изживейте заедно мъката и болката си. Подкрепяйте се и не преставайте да се надявате и вярвате в това, че вие ще бъдете чудесни родители. Съобразете се с препоръките и съветите на гинеколога – той ще ви помогне да определите най-ранния период, в който можете да опитате отново.

Никога няма да забравите и преодолеете изживяната загуба. Времето няма да може да излекува раната в душата ви, но ще притъпи болката и ще ви даде сили да продължите напред. Единствено вие можете да начертаете бъдещата пътеката на живота си!

Ева Тонева - food stylist and photographer