Търсене:

 

Начало > Специалисти > Дете > Видове игри

Видове игри

Детските игри са много разнообразни. Правени са различни опити за тяхното класифициране. Например Ш. Бюлер разпределя игрите в пет групи: функционални, или сензорно-моторни игри, игри на илюзии, рецептивни игри (гледане на картини, слушане на приказки), конструктивни игри и колективни игри. Тази класификация не е задоволителна, понеже не е логически издържана. Първите три категории се основават на критерия за упражняваните при играта функции, четвъртата се основава на дейността, а петата – на личния състав на участниците в играта.

Ж. Пиаже разпределя игрите в три основни категории: игри на упражнение, символични игри и игри с правила. Към първата категория Пиаже отнася игри, при които се осъществява просто упражняването на известни функции, без да имат определен сюжет или правила. Символични игри са онези, при които детето си представя липсващ предмет или замества реалният предмет с въображаем (кутията става автомобил).

Ние ще приемем класификацията предложена ни от проф. Г. Пирьов, която разделя игрите в три  категории: предметни игри, творчески игри и игри с правила.

Предметните игри, както самото название показва, са тези, които се осъществяват с предметите от околната среда, без да следват определени правила и без да се включват в някакъв сюжет. Това са най-ранните игрови действия, които се явяват още през първата и втората година от живота на детето, макар че не загубват значение и през по-късните години на предучилищната възраст.
При тези игри се използват както обикновените предмети в семейната среда като кутии, ключове, мобилни телефони, така и топки, кубчета, гумени и пластмасови играчки. Една от най-ранните прояви на предметна игра е тази при която детето чука с твърд предмет върху друг или пък изпуска играчката многократно, докато има кой да му я подава. Богато украсените предмети, тези които издават характерен звук и блестящите предмети са особено привлекателни. Във всички случаи характерно е това, че детето се опознава с околната среда, “проучва” качествата на предметите и главното се проявява като активен фактор в тази среда. Затова колкото повече предметът дава възможност на детето да прави нещо с него, толкова по-добре се осъществява играта.

Творческите игри, обикновено се зараждат на основата на предметните, но се отличават от тях по това, че играчките и предметите се включват в някакъв сюжет, а детето влиза в определена роля. При тях децата сами изграждат сюжет и изпълняват определени роли и някои автори ги наричат сюжетно-ролеви игри.

Сюжетно-ролевата игра е важен етап в развитието на игровата дейност. Тя заема съществено място в живота и в развитието на детето от предучилищна възраст. Голяма част от творческите игри черпят своето съдържание от трудовия живот на по-възрастните. Но и другите дейности на по-големите деца също дава богато съдържание за творчески игри. Към източниците на сюжетите на творческите игри трябва да се отнесат и приказките, разказите, съобщения от медиите, впечатления от телевизионни програми, кино, цирк и др.

В началния период от развитието на сюжетно-ролевата игра игровият мотив се обуславя преди всичко от желанието на детето да пресъздаде действията на възрастните. По-късно мотивът се обогатява – детето започва да се интересува от човешките взаимоотношения и основното в изпълнението на ролята стават именно те. Във връзка с това правилата на игровите действия се усложняват, като се включват и правила за взаимоотношенията между участниците в играта. В процеса на тази промяна възникват и други белези на сюжетно-ролевата игра, които са свързани с нейното развитие:

  • децата все по-диференцирано пресъздават действията на възрастните, техните взаимоотношения и нормите, които ги регулират;
  • последователно и логически се пресъздават цели жизнени ситуации с нарастваща сложност;
  • променя се съотношението между действия и реч при поставяне и постигане на игровата цел. Разсъжденията, съпоставянето, сравняването, изразени словесно, предхождат и планират действията;
  • осъществяват се преходите по посока на връзките: предмет-действие; действие-предмет; слово-действие.

Характерно за творческите игри е това, че детето се пренася в един нов, създаден от неговото въображение свят, в който заживява свой реален живот.

Друга характерна особеност на творческите игри е ролевия характер. В стремежа си да възпроизведат дейностите на по-възрастните, децата изпълняват по своеобразен начин техните роли в живота.

Игровата обстановка е друга характерна особеност на сюжетно-ролевата игра. Тя отразява и пресъздава околната действителност. Необходимата съставка на игровата обстановка са играчките и другарите в играта. Всички предмети, които се намират в игровата обстановка и служат за целите на играта, се превръщат в играчки. Разбира се, желателно е да се доставят и специални играчки, особено конструктивни материали. Творческият характер на тези игри се проявява именно в това, че децата преобразяват както обикновените неща от околната среда, така и специалните играчки с оглед на своите цели.

Конструктивна игра - понятието конструктивна игра най-често се свързва с онази дейност на децата, която води до частично или пълно преобразуване на обект от близката среда. В конструктивната игра замисълът възниква под влияние на активното мислене и въображението на децата. Въображаемият модел е подобен на този при изобразителната дейност, но реализацията му е различна и средствата за изобразяване са други. Децата изграждат конструкции в пространството с обемни и равнинни елементи и достигат до завършен, реален обект.

В самостоятелната конструктивна дейност у децата се възпитават и много други социални качества и способности. Например да се съветват помежду си, да отстояват собствената си позиция и др. Конструктивната игра също е начин да се упражнява, усъвършенства и придобива конструктивен опит именно по пътя на примера, подражанието, сътрудничеството, на свободното съгласуване и взаимодействие между децата. В конструктивната игра знанията на децата стимулират възникването на замисъла и определят общия ход на играта. Случайно възникнали и епизодични детски хрумвания и индивидуални изяви ентусиазират децата.

Възникването и развитието на конструктивната игра се основава не само на жизнения опит но и на уменията на децата за конструктивна дейност. Необходими са още самостоятелност, взаимопомощ и сътрудничество между тях. От значение са някои личностни качества, например – детето се ориентира бързо в средата, да се приспособява към промените в нея, да бъде дружелюбно и открито в поведението си, да търси присъствието и помощта на другите деца и да се чувства добре в съвместната дейност.

Игра-драматизация, също се отнася към творческите игри. Те се отличават от сюжетно-ролевите игри по това, че в типичните игри-драматизации се пресъздава определен текст и ролите се определени предварително. Този текст може да е приказка, разказ, пиеса или част от филм, направила най-силно впечатление на децата. Характерен пример на този вид игри са и куклените спектакли, които самите деца си устройват. Творческите моменти в тези игри се изразяват в умението да се подбере текстът; да се подготвят декорите и костюмите; да се изпълнят изразително ролите.

За всички разновидности на творческите игри е характерно това, че се възпроизвеждат някои дейности на възрастните, като се претворяват според възможностите на децата. Това възпроизвеждане не е пряко подражание, а носи елементи на известно обобщаване на типичното в тези дейности. За тези игри е необходима игрова ситуация, която може да се създава и с най-обикновени неща от околната действителност. Във всички случаи тези игри имат подчертан социален характер, тъй като се играят винаги от няколко деца, дори и когато игровия партньор е въображаем.

Игри с правила. Тези игри не се развиват с онази свобода и творческо участие, които са характерни за творческите игри, а се изграждат по определено от по-рано съдържание и по известни установени правила, без чието спазване не може да се участва в тях.

Както в творческите игри има голямо разнообразие, така и игрите с правила са извънредно разнообразни. При това трябва да се каже, че известни игри могат да се отнасят към едната или другата категория в зависимост от това, кой елемент преобладава при конкретните обстоятелства. Такива гранични игри са например конструктивните.

Игрите с правила могат да се подразделят на подвижни с правила и дидактически. При подвижните игри с правила доминират разнообразните движения, чрез които именно се осъществява играта. Това не значи, че при дидактичните и другите игри не се извършват движения, но те не са така типични. Тук трябва да се отнесат и много игри с топка и всички спортни игри, при които правилата са най-сложни и прецизни. По-голямата част от игрите с правила без сюжет имат състезателен елемент. В началото това е състезание между две единични или две малки групи деца, които не са вътрешно диференцирани, а действат като цяло без да се възлага строго определена роля на отделния член на групата, както е в отбора.

Дидактичната  игра може да се разглежда като подразделение на игрите с правила. Това, което ги отличава от другите игри с правила, е, че при тях се използва строго определен материал, изработен с оглед на известни образователни и възпитателни цели, които се преследват при използването на материала. Тези игри имат определено предназначение, тъй като с оглед на дадена цел преднамерено се подготвят и използват определени дидактически материали. Те не се сливат с обикновеното обучение, а запазват характера си на игри, поради което представляват достатъчно привлекателна дейност за децата, увличат ги и будят тяхното активно участие.

Към дидактичните игри могат да се отнесат и някои от словесните игри. Почти всички игри се придружават от говор, но при някои говорът има доминиращо място и значение. Когато речта е основен елемент на самата игра, тогава говорим за словесни игри. В този случай не са необходими други материали или играчки.

Към тези игри се отнасят всички гатанки и скоропоговорки. При гатанките участието на мисловните процеси е нужно в много по-голяма степен, отколкото при скоропоговорките.

В заключение трябва да кажем, че класификацията на игрите не може да се проведе абсолютно. Между различните видове игри има значително преплитане и взаимно проникване.

Снежанка Лунгова - експерт-психолог,
работа с деца със специални образователни потребности и хронични заболявания

Родена на 31. 12. 1976 г.
Образование: Висше - магистър
Специалност: Социална и детска психология
Стаж по специалността:

* - ДОВДЛРГ “Детелина”, от 2002 г. до момента длъжност:психолог– работа с деца от 2.5 до 7 години, лишени от родителска грижа; изоставени деца; жертви на насилие.
* - ОбКБППМН (Общинска Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и  непълнолетни) гр. Плевен, от 2001 г. до момента
* - Длъжност:обществен възпитател -корекционна работа с деца и младежи с девиантно поведение.
* - Регионална Дирекция “Социално подпомагане”, “Съвет по осиновявания” длъжност: психолог от създаването й в Област Плевен 2004 до март 2006 г.
* - ЕКПО(Екип за комплексна педагогическа оценка) към РИО (Регионален инспекторат по образованието), от септември 2004 г. до момента
За контакт e-mail:s_lungova@abv.bg