Търсене:

 

Начало > Специалисти > Бременност > Преносена бременност

Преносена бременност

Какво представлява преносената бременност?

Касае се за бременност, която продължава след определения термин за раждане.
Преносената бременност се подразделяне само от дидактични съображения, но и от резултатите за майката, плода и новороденото на две основни групи:

  • хронологично преносена бременност – до 14-я ден след термина
  • биологично преносена бременност – след този срок и с налични данни за плацентарна инсуфициенция

Причини за преносената бременност:

  • в голяма част от случаите се касае за неправилно /неточно, погрешно/ определяне на термина за раждане в женската консултация. Предпоставка за това най-често са неточно съобщените или несигурни/неверни данни за датата на последната редовна менструация. За да се ограничи максимално тази възможност, винаги съобщавайте точно датата на първия ден на последната редовна менструация. Ако Ви е известна датата на забременяване, на овулацията или на първите детски движения /при по-напреднала бременност/ – уведомете гинеколога, това също ще помогне за прецизното определяне на термина за раждане.
  • удължен менструален цикъл – ако интервалът между менструациите е повече от 32 - 34 дни, задължително изчисленият по стандартен начин термин за раждане трябва да се отмести назад с толкова дни, с колкото интервалът е по-дълъг от нормалния.
  • във всички останали случаи на преносена бременност причините са идеопатични – т.е. неясни. Има множество теории и хипотези визиращи сложни патофизиологични релации между подкорови мозъчни структури, хипоталамус и хипофиза на майката, хормони и активни медиатори от плацента, децидуа и околоплодна течност, хипофиза и надбъбреци на плода, подкрепени с богат доказателствен материал и в експериментални студии, но все още няма ясно доказана причинно-следствена връзка, която да обясни феномена преносена бременност.

Има ли рискове при преносената бременност? Да!

А - За майката:

При хронологично преносената бременност
малко по-висок е процентът на родовотравматичните увреждания на меките тъкани – логично следствие от по-високото средно тегло на плода в 41 – 42-ра г.с. в сравнение с 37 – 40-та г.с. /при раждане на термин/. Практически при внимателно и отговорно водене на раждането, този проблем е минимизиран. Проблеми за майката могат да възникнат и при „упорити”, нееднократни опити за предизвикване на родилна дейност при неподготвени за това родилни пътища, най-често при псевдо преносена бременност. Покачването на процента на родоразрешение чрез секцио в тези случаи е логична последица на непрецизно определения термин за раждане.

При биологично преносената бременност – рискът за майката при вагинално раждане е леко завишен във връзка с повишения процент на спешни оперативни родоразрешения по индикации от страна на плода – вакуумекстракция, форцепс, верзио и/или екстракция на плод в седалищно предлежание. Раждането чрез секцио при преносена бременност е с не по-висок риск отколкото при раждане на термин. Тъй като относителният дял на родоразрешенията със секцио при биологично преносена бременност се покачва, логично се покачва и абсолютния дял на усложненията свързани с анестезия, хирургичната интервенция, постоперативни възпалителни усложнения и др.

Б – За плода:

При хронологично преносената бременност
реалните рискове за плода при очаквателно поведение са съпоставими или статистически незначимо по-високи от тези при раждане на термин. Значително по-сериозна може да бъде прогнозата за плода при неоправдана активност на акушера – от „изненадващо” раждане на недоносен плод при погрешно третирана за преносена бременност, недоносена или недостигнала термина си бременност, през многократни, излишни и понякога рискови опити за предизвикване на всяка цена на родилна дейност, с възможни усложнения както от възпалителен характер, така и до ятрогенно покачване на маточния тонус с опасност от прогресивно влошаване на плацентарната функция до катастрофалното за плода отлепване на плацентата.

При биологично преносената бременност – определено, тук степента на фетален риск и страдание, както и на евентуални преходни или трайни последици за новороденото е най-висока. Това е така, защото в тази група прогнозата е пряко следствие от влошаващата се функция на плацентата – образно казано плацентата „старее” – настъпват необратими, прогресивно задълбочаващи се анатомо-функционални промени в плацентарната структура, имащи за пряко следствие бързо развиващи се нарушения във феталните органи и системи. Тези рискове имат комплексен характер, но най-сериозните последици са за централната нервна система, сърдечно-съдовата, дихателна и отделителна система на плода и новороденото. С идентичен характер са рисковете за плода и при всяка друга акушерска или придружаваща патология, която води до хронично развиваща се плацентарна недостатъчност – например при дълготрайна късна токсикоза на бременността, възпалителни промени в плацентата, тежки бъбречни или сърдечни заболявания в хода на бременността и др. Ситуацията обикновено логично се влошава при отключване на спонтанна или при провокирана родилна дейност. Това е така, защото и последните функционални резерви на плацентата декомпенсират при развитието на регулярна родилна дейност.

След тази кратка характеристика на преносената бременност, искам да акцентирам върху следните важни от практическа гледна точка моменти:

  • помогнете на Вашия акушер точно да определи датата на вероятния термин за раждане – съобщете точно първия ден на последната редовна менструация, евентуално датата на овулацията, на оплождането, на първите детски движения. Обърнете внимание върху наличието на удължен / над 32 – 34 дни / менструален интервал. Много ще помогнете и ако представите данни от ехографии до 12-та г.с.
  • при липса на рискови фактори в хода на бременността или съпътстваща патология от неакушерски характер, на VІІІ-я ден след термина трябва да постъпите в клиниката. Това е необходимо, за да се уточни окончателно има ли данни за преносена бременност, но най-вече поради необходимостта от стриктен ежедневен мониторен контрол на състоянието на плода – кардиотокография /запис на сърдечните тонове на плода/ - метод даващ най-точна и вярна преценка за функционалния капацитет на плацентата, ехография на плода – предлежание, вероятно тегло, ехографска характеристика на плацентата, количество на околоплодните води /често намалено при биологично преносена бременност/, състояние и зрелост на маточната шийка, изследвания и консултации с оглед начина на родоразрешение и т.н. Така, в течение на 5 – 7 дни /разбира се при липса на необходимост от спешно родоразрешение/ се изгражда точна комплексна „картина” за казуса преносена бременност.

Кога и как ще се извърши родоразрешението?
Известно ми е, че тези въпроси определено /и с право/ Ви вълнуват. „Кога и как?” – оставете на Вашия акушер да  направи професионалния избор – той е подготвен за това. Ваше право е да зададете въпросите „защо тогава и защо така?” – т.е. да обсъдите детайлно с него времето и начина на родоразрешение, необходимостта от избор на определени манипулации, процедури, обезболяване – изобщо детайлно да добиете представа кога, защо и как ще протече раждането на Вашето бебе.

В заключение, искам да Ви кажа следното: вярвайте на Вашия акушер, той ще направи всичко, което е необходимо за да бъдете най-щастливата майка на света!

Д-р Николай Славов - Акушер-гинеколог

Д-р Николай Славов е роден на 05.09.1955 година в град Пловдив, където завършва средно образование. Медицина следва във ВМИ - град Плевен и се дипломира през 1982 година. Започва работа като акушер-гинеколог в град Долни Дъбник. От 1983 година е асистент в Катедра "Акушерство и гинекология" - ВМИ - град Плевен, където работи и до момента като главен асистент във II-ра Акушерска клиника.