Търсене:

 

Начало > Специалисти > Дете > Писмо до моето дете

Писмо до моето дете

Вечер е. Всички спят – градът, кварталът, съседите – долавям лекото похъркване на съпруга ми в съседната стая. Не ми се спи. Присядам тихо до леглото на моята малка дъщеря и я наблюдавам. Взирам се и в полумрака, различавам малкото отпуснато телце. Ръцете й са вдигнати блажено нагоре покрай главата, едно босо краче се е показало изпод чаршафа, усещам диханието й. Слагам главата си до нейната и в полусън опитвам да надникна в бъдещето й.

…”Виждам красиво младо момиче, надвесено над книга и усилено преглежда някакви записки. Кичур коса пада върху сериозното лице и то с елегантен жест го отметна назад. Лека усмивка прибягна по лицето му и след това изчезна. Беше съсредоточена. Решаваше някаква задача.”...

Стреснах се от лай на куче. Вдигнах глава и разбрах, че се съм задрямала за миг. Погледнах детето си и изведнъж разбрах колко бързо лети времето. Като един миг ми се сториха трите години от нейното раждане. Неусетно, малкото беззащитно бебе е станало момиченце. Все по-самостоятелно, все по-уверено в собствените си сили и все по-малко нуждаещо се от мен. Изведнъж разбрах, че няма никакво значение каква професия ще има, къде ще живее и какви ще са любимите й занимания. Единственото, което има значение е, че я има. Реших да й напиша писмо. Седнах и думите сами започнаха да се нижат на белия лист:

Мое мило дете,

ти си като слънчев лъч в живота ми. Ти си въздухът, който жадно поемам всеки миг. Ти си моят смях, моето щастие и смисъл в живота.

Прости ми за хилядите пъти, когато гласът ми е бил изтъкан с наставнически нотки, за забележките, които сам отправяла към твоите изследващи пориви. За умората и раздразнителността в края на дългия работен ден, за пропуснатите твои малки и големи успехи, за пълното мое внимание, което не можах да ти дам. Единственото, което е важно да запомниш е да бъдеш човек, който върви напред в живота с високо вдигната глава – живей така, че да не се срамуваш от това, което си. Живей пълноценно и слушай сърцето си, то ще бъде пътеводител в живота ти и никога няма да те подведе. Не подминавай ранената птичка, нито обидната хорска дума с безразличие – отдели им част от вниманието си и помощта си. Не завиждай на другите, а се вгледай в себе си и прецени какво можеш да направиш за да станеш по-добра. Имаш шанс да бъдеш каквато пожелаеш – учителка, писателка, художничка, певица, адвокат. Човек или човече – изборът е само твой. Не забравяй, че сама диктуваш правилата на играта и единствено от теб зависи крайният резултат. Избери сама дали да бъдеш победител или победен.

Усмихвай се и бъди щастлива, няма пречки пред теб. Бъди милостива, обичаща и себеотрицателна. С пълни шепи раздавай от щастието си на другите – те го заслужават. Обичай безрезервно, не щади чувствата си и не чакат нищо в замяна. Живей така, че един ден да не съжаляваш за нищо. Вкусвай с пълни шепи от живота и се наслаждавай на всеки миг от него. Наслаждавай се на всеки ден – той никога няма да се повтори, а шанс имаш само веднъж в живота. Хвани го здраво в ръце и не го изпускай.

Каквото и да направиш, никога не забравяй, че ще се гордея с теб и ще те обичам, силно, безрезервно и завинаги.

С много обич: мама

Оставих листа на масата, погледнах спящата си красавица и тихо се вмъкнах в брачното легло. Сънят неусетно целуна клепачите ми и усмихната се отдадох на съня.

Ева Тонева - food stylist and photographer"