Търсене:

 

Начало > Специалисти > Дете > Нощните страхове при децата от предучилищна възраст

Нощните страхове при децата от предучилищна възраст

Посред нощ детето започва да плаче и да вика, като че ли е в паника, по средата на някой сън. Понякога детето изплашено вика някой възрастен. Най-напред не отговаря на повикването, не реагира когато го заговорят, и не се успокоява. Накрая детето приема помощта на възрастния, успокоява се и заспива наново. На следващата сутрин не си спомня нищо.

Тези пристъпи от страх се явяват при повърхностен сън тогава, когато се сънува. Като причина се приемат общи и специфични натоварвания в живота на детето, когато е във възрастовата граница 3-9 год. Причините могат да бъдат много:

Проблемите през които преминават децата при постъпването си в детска градина не са маловажни. Те попадат в една непозната среда, в която съществуват режим и правила, които трябва да бъдат спазвани. За всички деца раздялата с родителите представлява една много голяма травма и адаптацията е сложен процес. Важно е да се знае от възрастните, че децата от предучилищна възраст нямат ясно изградена представа за време. Раздялата с мама е тук и сега и успокоителните думи “Аз ще те взема точно в пет” в никакъв случай не успокояват детето, защото то не е наясно кога е “точно в пет”; дневният режим на детето също се изменя, събуждането сутрин е стрес, който влияе върху поведението на детето през целият ден. Една майка споделя: “През седмицата е много трудно да събудя моето момиченце, често ми се случва дори да тичаме до градината, а аз закъснявам за работа. Събота и неделя обаче детето се събужда точно десет минути по-късно от времето когато ставаме през седмицата”  това означава, че биологичният часовник на детето изисква още десет минути сън повече. Всичките тези факти рефлектират върху крехката детска психика и ние трябва да очакваме едно пренасочване на проблемите през нощта.

Кошмарите и страхът от “измислени плашила” като Баба Яга, Торбалан, Кумчо Вълчо и Баба Меца, са нещо типично за определени етапи от живота на детето. През тази възраст детето преминава един период на емоционално развитие. Тези страхове съществуват и се развиват само в съзнанието на детето. Много рядко обаче децата сами си измислят “плашила”. Обърнете внимание на възрастните, с които детето прекарва деня и ако те си служат с “плашила”, заявете много ясно вашата позиция по въпроса.

Много често през нощта детето реагира на стрес, който е изживян през деня. Случва се децата да са свидетели на семейни скандали или насилие, самите те да са жертва на насилие. В повечето случаи свадите протичат през късните часове. Твърде вероятно е детето да свързва настъпването на нощта с неприятни спомени.

Страхът от тъмното или чудовища скрити под леглото, е типичен за децата в предучилищна възраст. Причината може да е някой филм на ужасите /не винаги можем да контролираме какво гледат децата/, но може поводът да е далеч по-сериозен /може би някой роднина е починал наскоро и детето се страхува от призраци/.

Честите кошмари, особено тези които се повтарят в продължение на няколко седмици, са признак за скрито страдание или емоционално смущение.

Няма нищо лошо да се поддадете на увещанията на детето да спи на друго легло, но само за една нощ. Повечето деца още на следващата нощ са забравили страшните кошмари.

Силно изявен нощен страх може да предизвикат природни явления – гръмотевици, светкавици, силна буря. По време на буря очаквайте симптоми на страх при дете, което вече е показало, че е по-чувствително и се опитайте да предотвратите силният стрес, като стоите близо до детето. Когато се събуди и ви види близо до креватчето ще е много по-спокойно.

По-необичаен и по-рядко срещан е нощният сомнамбулизъм. Пристъпите от сомнамбулизъм се наричат и състояния на замъгленост. Те не се ограничават само в детската възраст, а могат да се появят през всяко време на живота. Подобни състояния се явяват при определени форми на епилептични пристъпи. Типичните сомнамбули обаче не са епилептици. Сомнамбулите не винаги ходят, а по стръмни била и парапети на тераси не ходят изобщо. Все пак те действително стават от леглото по време на сън, като това е през фазата на дълбокият сън, сядат на края на леглото, мърморят си нещо, почесват се, търсят нещо, премлясват. Една част от засегнатите действително стават, изпълняват рутинни действия, например отиване до тоалетна. До злополуки се стига изключително рядко. По правило децата не изглеждат уплашени, а по-скоро емоционално незасегнати или ядосани. С кротка настойчивост трябва да бъдат заведени обратно в леглото без да се събудят. Сомнамбулите нямат спомен за станалото.

Голям проблем е нощното напикаване. Нощното напикаване се превръща в медицински проблем, когато детето е най-малко 5 годишно и се напикава два пъти в месеца или повече.

Осемдесет процента от децата с подобен проблем никога не са успели да постигнат шест месечен “сух” период на пълен контрол върху уринирането си .

Около три процента от тези деца продължават да се подмокрят и като възрастни.

Децата които се подмокрят и през деня, в будно състояние, преодоляват този проблем далеч по-бавно.

Снежанка Лунгова - експерт-психолог,
работа с деца със специални образователни потребности и хронични заболявания

Родена на 31. 12. 1976 г.
Образование: Висше - магистър
Специалност: Социална и детска психология
Стаж по специалността:

* - ДОВДЛРГ “Детелина”, от 2002 г. до момента длъжност:психолог– работа с деца от 2.5 до 7 години, лишени от родителска грижа; изоставени деца; жертви на насилие.
* - ОбКБППМН (Общинска Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и  непълнолетни) гр. Плевен, от 2001 г. до момента
* - Длъжност:обществен възпитател -корекционна работа с деца и младежи с девиантно поведение.
* - Регионална Дирекция “Социално подпомагане”, “Съвет по осиновявания” длъжност: психолог от създаването й в Област Плевен 2004 до март 2006 г.
* - ЕКПО(Екип за комплексна педагогическа оценка) към РИО (Регионален инспекторат по образованието), от септември 2004 г. до момента
За контакт e-mail:s_lungova@abv.bg