Търсене:

 

Начало > Специалисти > Бременност > Домакиня, майка, кариеристка... Какъв е изборът на днешната жена?

Домакиня, майка, кариеристка... Какъв е изборът на днешната жена?

Много са определенията, с които наричат съвременната жена, толкова много, че тя - Истинската, Обикновената, Жената сякаш се загуби, сякаш забрави коя е всъщност, като че ли вече не съществува, не иска или не знае за какво се бори.
Рекламите по родната телевизия се опитват да наложат интересни образи на нежната половина на човечеството - жена, която гледа като сърничка мъжа си и нежно му сипва поредната чаша ракия. Има го и обратния вариант – жената,при която всичко е мултифункционално, от колата през пастата за зъби до мъжа.
Разбира се съществува и жената сексбомба, разбиваща всички мъжки фантазии,отваряйки бутилка бира с пищната си гръд.

И все пак къде е Тя, каква е истинската съвременна жена, и има ли тя почва у нас?
Днешната жена напълно се загуби между хилядите и налагани комерсиални и не толкова образи. Съвременната жена е като шесторъкия Шива, нещо като “3 в 1” - работи (често изкарва повече от половинката си), гледа деца (и то добре, пример е за добра майка), винаги е готова за секс и експерименти в леглото (за разлика от Него, който доста често е уморен).
Добре, но всичко това защо? В името на какво и на кого? На Него? На семейството като цяло, на нейното собствено благо и его...

Не знам...но знам,че в днешно време е срамно една жена да няма висше образование, да иска да създаде семейство (а не да прави кариера,докато се сбръчка), да иска да си има деца на сравнително ранна възраст (разбирай под 25).Всъщност вече започвам да разбирам майка ми, която все ми повтаря,че искала да съм момче,“за да не се мъча”. Да,“нежният пол” винаги страда, винаги забравя себе си, винаги поставя нещо или някой над собствените си нужди... (или почти винаги).

И все пак да си жена си има и своите плюсове, най-големият от които е това,че жената е източник на живота, създателката, твореца, в чиято утроба девет месеца тупти едно мъничко сърчице. Ето това е чувството,за което си струва да живееш и да понасяш всички несгоди - за да дадеш живот, за да бъдеш жената-майка.Нищо не може да се сравни с детската прегръдка, с пълните с искрена обич детски очи и с най-милото обръщение на света - Мамо.

Освен да бъде мама,обаче днешната жена би било добре и да е равностоен партньор в семейството,т.е.да не забравя кариерата си и да има амбиция да я гради.Затова всяка млада майка рано или късно си задава въпроса: "Кога да се върна на работа?".Реалностите в България са такива, че семейство трудно може да се издържа с една заплата. Но и всяка майка задължително се пита "Как да зарежа детето си?". Може ли изобщо да има баланс между кариерата и майчинството?
След като станете майка живота ви се променя напълно. Вече не ходите на работа и сте отдали цялото си внимание, грижи и нежност на вашето дете. Пред очите ви то се е превърнало от безпомощно бебе в човече, което може да ходи, прави опити да говори и да изразява себе си. Открили сте силата на майчината любов и сте разбрали, че това е любов на едно друго, по-високо ниво.
Но има и моменти, в които си мислите с носталгия за изминалите времена, когато можехте да правите нещата, които ви се правят, без да крадете от миговете с любимото дете.
Откривате, че ви липсва динамиката на работното място, контактите с колегите ви и дългите обеди в някоя пицария. Да не забравяме и сладкия миг, когато получаваш месечното си възнаграждение или пък похвала за добре свършената работа. В главата ти се изнизват и всички онези вечери на маса с приятна компания или луди танци в някои клуб. Почти се обвиняваш, когато си го мислиш, би трябвало да ти е достатъчно това че си майка.
Малцина от хората осъзнават, че да си майка е работа на 24-часов работен ден, без уикенд и без празници. Като всяка работа тя изтощава и натоварва. Когато сама отглеждаш детето си е много трудно да намериш време за обикновени неща като да отидеш по магазините, на фризьор, да прочетеш нова книга или да прекараш вечер навън забавлявайки се. Ясно е,че не трябва да пренебрегваме своите потребности и нужди. Защото освен майки ние сме и жени, които искаме да бъдем красиви, информирани и да се чувстваме пълноценни.

Днес ролята на домакинята отдадена изцяло на децата и дома не е привлекателна. Важно е да намираме и време за почивка, за среща с приятели или просто да правим нещата, които обичаме. Защото,когато жената се чувства щастлива и самоуверена, това рефлектира и върху начина,по който гледа детето. Депресираната, унила майка не е добър партньор в игрите, нейната избухливост и нервност го плашат и объркват. Напрежението се предава и върху съпруга и отношенията се изострят.
Не забравяйте и най-важното - да дариш живот и отглеждаш детето си ден след ден с нужното внимание, търпение и любов е нещо, заслужаващо уважение. Времето, което детето прекарва с майка си през първите години от живота си е безценно за него. Вярно е, че умората и тревогите са много, но те са и "сладки". Защото майчината любов пречиства и забравя всичко негативно
Ако сте омъжена жена, при това с добра работа, на която държите, със сигурност понякога ви се случва да готвите нощем, да помагате за домашните на децата си по телефона и да сте твърде уморена, за да отвърнете на ласките на иначе любимия си съпруг. Не е изключено дори вече да сте разведена, защото мъжът ви се е чувствал пренебрегнат заради професионалните ви ангажименти.

За българката бремето на двойната натовареност - на работа и в къщи, е десетилетна социалистическа традиция. То дори се смята за нещо нормално. В постсоциалистическото общество обаче тежестта върху женските рамене се увеличи многократно - пораснаха и задълженията, и отговорностите. Работещите жени вече не просто ходят на работа от 9 до 17 ч. Днес, особено при по-квалифицираните професии, твърдото работно време е по-скоро изключение. Освен това професионалната конкуренция е толкова голяма, че направо изстисква физическата и интелектуална енергия и оставя твърде малко сили за „втория работен ден“ с бъркалката и прахосмукачката. В същото време продължават да са валидни традиционните представи, че домакинските функции са задължение на жените, а мъжете в най-добрия случай помагат. Затова са и масови преценките, че работата и семейството невинаги съжителстват в синхрон, а заетостта на жените неизбежно се отразява по някакъв начин на отглеждането на децата, на семейните взаимоотношения, на ангажиментите вкъщи.

Причината, караща жените по-малко да се стремят към по-добре платения труд, е безалтернативното приписване на повечето неплатени дейности на домашния труд именно на тях. Главно задача на жената е пазаруването в 54.9 % домакинства, прането – в 79.1 %, готвенето – в 82.3 %. Зависимостта на жената във и от семейството е неумолима. Това е зависимост от традицията, рутината, нежеланието да направиш по нов начин нещата в сравнение с предходните поколения.Сумирайки платения и неплатен труд, изводът е, че като цяло жените у нас работят по-дълго от мъжете.

Засега обичайната практика при жените все още е: съчетаването на платен и неплатен труд, съвместяване на отговорността за емоционалния комфорт на семейството с тази за осигуряване на средства за прехрана и същевременно продължаващото състезание с мъжете, които носят отговорност само в една от тези сфери.
Недоволството от компромисите се преживява главно в личен план и се споделя предимно в приятелски кръг. Ниска е готовността за промяна на общите структурни причини за зависимостта на жените от мъжете.

Преди години в представите на българина понятието "преуспяла жена" предизвикваше асоциации на отегчително същество, което си отмъщава на мъжкия пол по знайни и незнайни причини. Сега то отстъпи място на холивудския модел на кариеристката - свръх амбициозна, свръх феминизирана, непочтена и дълбоко нещастна в личния си живот жена-валяк, която в името на професионалния възход е готова да погази всякакви човешки ценности. И двата модела са неприложими,просто въпросът е в количеството и мярката. Ако се прекалява, ако нещо става самоцел, нещата могат да придобият зловеща форма. Кариерист - човек, минаващ през всичко, за да постигне кариера - това съдържа негативни послания. Но в уредения свят, а и в България , кариера е нещо добро.

Днешните жени са по-самоуверени и се утвърждават по-успешно, отколкото в миналите години. Много неща станаха по-естествени, но не и по-лесни. Жените все още се борят с външни бариери, но и с вътрешни; двойно по-голямо натоварване от една страна и съмнения в себе си от друга.Работещите жени сега имат повече ангажименти от преди, тъй като освен да работят и да се грижат за семейството си, те трябва да мислят и как да задържат работното си място. А това изисква нагласи, време и средства за преквалификация и изграждане на адекватни на новите изисквания трудови навици. Впрочем съвместяването на семейните и професионалните ангажименти е един от най-сериозните фактори за неравенство между половете, тъй като жените реално имат по-малко време от мъжете за образование и квалификация, за допълнителен труд или за лично усъвършенстване. Следователно конфликтът работа - семейство е по-силен за жените, отколкото за мъжете. Двойното бреме, което носят работещите жени, рефлектира върху противоречивото им усещане за пълноценност и на двете места.

Мъжете са сравнително по-скептични, особено работещите, че жените могат да се справят достатъчно добре с майчинските си задължения, ако ходят и на работа.Повечето жени обаче са на противоположни позиции, изхождайки от натрупания си личен опит и от този на своите майки. Оказва се,че заетите жени се чувстват по-натоварени вкъщи, отколкото на работа. При мъжете е обратното - те са по-натоварени на работното си място. Почти половината от мъжете (47.5%) срещу 39.1% от жените са подложени на стрес на работното си място. Стресът в семейството не е масово разпространен. Преобладаващата част и от мъжете , и от жените не живеят в стресогенна среда.

Повече жени обаче, отколкото мъже, се оплакват, че имат толкова много работа вкъщи, че често не им стига времето да свършат всичко. Това е лесно обяснимо, тъй като за жените времето след работа е фактически начало на втори работен ден, докато за повечето мъже това е времето за почивка и зареждане за следващия ден.

Цената на конфликта работа - семейство разделя жените на три основни категории, във всяка от които могат да се открият жени с различни социалнодемографски характеристики. В първата попадат жените, които са готови да жертват личното си професионално развитие заради семейството и децата. Другата категория обхваща жените, които поставят на първо мястокариерата и усъвършенстването си, а семейството за тях е на по-заден план. Към третата категория спадат жените, които се опитват балансирано да съчетаят и двете роли, без да игнорират нито семейството, нито работата си. И макар нито една от тези групи да няма ясен социален профил, все пак женските социални роли  са значително по-ясни, отколкото мъжките. Мъжете все повече формално, отколкото на практика, са глави на семейства, а и самото понятие вече се изпразва от съдържание. Традиционният разграничител на ролите според специфичните отговорности на мъжете и жените (мъжете печелят пари, жените се грижат за дома) почти няма поле за проявление днес. Но само по отношение на първата си част - за мъжката работа. Работи, който може и има поголям късмет, обаче домакинската работа остава чисто женска грижа.Масово е мнението, че и двамата партньори трябва да подпомагат семейния бюджет. Тоест, когато става дума за равнопоставеност на приноса към семейния бюджет, мъжете са „за“, когато обаче става дума за равнопоставеност и при семейните задължения, мъжете, прехвърлят отговорността на жените.

Жените отделят за домакинска работа седмично средно над осем часа повече от мъжете, т.е. те имат още един пълен работен ден. Жените продължават да поемат почти цялата тежест на домакинския труд пране, готвене, чистене, пазаруване. Мъжете поемат почти единствено леките ремонти в дома и помагат в пазаруването.

И какво се оказва в крайна сметка?Оказва се, че кризата и трудното положение на жените не намаляват, а напротив увеличават семейната им натовареност. Жените традиционно поемат цялата домакинска работа и грижите за децата като втори работен ден. Към тези ангажименти в сегашните условия на стеснен трудов пазар те изживяват и постоянен стрес как да задържат работните си места (ако ги имат) или как да си намерят работа (ако са на борсата).
Това разпределение на домакинския труд се възприема като несправедливо и от двата пола. Сравнението обаче показва, че мъжете много трудно преодоляват културните бариери на традициите и удобното си статукво да са лидери вкъщи, докато друг (разбирай жената) върши неблагодарния, затъпяващ и трудоемък домакински труд.
Изводът е, че жените продължават според традициите да поемат цялата тежест на домакинството въпреки оценките, че това е несправедливо. Нещо повече, трудът им в домакинството не само се е увеличил през последните години, но са намалели и възможностите им за разтоварване с техника. Парадоксът е в това, че пазарът все повече се насища с технически нововъведения за улесняване на домакинския труд, а покупателните възможности на българските семейства все повече се свиват. По данни от изследването само половината от българките (55.8%) притежават автоматична пералня машина, една трета (32.4%) продължават да чистят без прахосмукачка, а едва 2% използват съдомиялна машина.

Грижите за децата имат специфично и самостоятелно място в разпределението на семейните задължения.За да се постигне по-справедливо разпределение в задълженията между двамата родители, което е в интерес и на самите деца, масовото убеждение е, че мъжете би трябвало да участват повече при възпитанието и грижите за децата, отколкото го правят сега. За работещите майки алтернативите за отглеждане на децата са ограничени.Вариантите са или грижите на баби и дядовци, или детските заведения, когато и където това е възможно.

Истината е,че не можем да имаме равнопоставеност в обществото и в труда, ако няма партньорство вкъщи. Нужно е равновесие в поемане на задълженията, така че жените да могат преди всичко физически да се възстановят. Да имат време за себе си.Да имат време да поддържат своята квалификация, защото иначе изостават и рискуват да загубят работата си. А от това семейството не печели.

С глобалните трансформации у нас се появи една позабравена социална категория - тази на домакините. Засега тя е сравнително малобройна, но през последните десет години се наблюдава тенденция към нейното увеличаване. По данни от национални представителни изследвания на АСА през 1993 г. със статут на домакини са били 1.3% от пълнолетните жени. До 2001 г. те са нараснали три пъти. Това са най-често омъжени жени с добро материално положение, чиито съпрузи са в състояние сами да издържат семействата си, а жените от своя страна се чувстват комфортно в тази си роля. Преобладаващата категория жени продължават да са онези, които искат да работят и които не биха се примирили да бъдат само част от интериора на кухнята и детската стая. Сравнително малка част от жените на трудовия пазар (17.3 %) биха напуснали работата си, дори и ако са напълно материално обезпечени. Изследването показва, че в условията на постсоциалистическите трансформации в нашата страна конфликтът работа - семейство се задълбочава.

Преди всички жени бяха в едно и също положение, т.е. ходеха на работа и се грижеха за децата и за домакинството си. Повечето работеха на осемчасов работен ден - отива, свършва си работата, връща се вкъщи. Те работеха на тия два фронта някак си паралелно и балансирано. Докато след промените жените се разделиха на три групи и диференциацията между тях е много силна. Едната група жени си поставиха за цел да си намерят богати мъже, намериха си ги и си останаха вкъщи. Занимават се с маникюра, с прическата, с детето си, пият кафе с приятелки. Те нямат амбицията, нито необходимостта да правят кариера или да изявяват себе си по някакъв друг начин освен като красиво допълнение, красив придружител на мъжа си на разни светски събития. Другата група жени отидоха в другата крайност. Дали гонени само от лична амбиция, дали принудени от обстоятелствата, те се втурнаха да правят кариера и да печелят пари. Появи се и трета група - особено с по-високо образование, които носят отговорността за издръжката на семейството и на тях им е най-трудно. За тях конфликтът между семейството и кариерата остава и се задълбочава.  
И въпреки това все по-често пред очите ни бива развенчаван мита за невъзможната комбинация за майчинство и кариера. Не е лесно да си жена,дори в днешно време. Оцеляващите съвременни жени са и  умни жени. Какво означава "умна жена"ли? Жена със забележителен коефициент на интелигентност?Не... Жена с изключително високо образование и главозамайваща кариера?Не... Жена, която знае как да играе на капиталовия пазар?Не,нито едно от всички тези неща!
Умната жена е онази, която ясно осъзнава своята стойност и властта, която притежава. Умната жена знае как да посреща и отвръща на предизвикателствата. Умната жена знае коя е и уважава себе си. Тя е способна да направлява поведението си и своя живот. Умната жена може на моменти да забрави маските, кариерата, амбицията, злобата, да погледне напред с усмивка, да се огледа около себе си и да си каже:”Да, аз съм щастлива, защото съм жена!”.

Катя Николова

Родена на 07.03.1978 г. в Свиленград.
Средно образование завършва в гр.Царево през 1995г.
Тази година семестриално завършва висше образование във ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий", специалност "Социални дейности".
Има син на 3 год. и 5 мес.
В момента работи като митнически сътрудник в Митница-Свиленград.