Търсене:

 

Начало > Специалисти > Дете > Срещата на детето и първия чужд език – кога, къде и как

Срещата на детето и първия чужд език – кога, къде и как

Дали да се учи чужд език днес вече изобщо не е въпрос, който трябва да бъде обсъждан. Светът, в който живеем, става все по-глобален и все по-достъпен, така че владеенето на чужди езици (да,правилно – езици, не само един) вече не е просто приятно допълнение към дипломата и евентуално предимство при намиране на работа, а ежедневна необходимост за всички. Няма нужда да бъдете убеждавани в това – спомнете си само колко пъти сте се чудили как да изперете новата си безбожно скъпа блуза, на чийто етикет пише нещо специално за прането - но какво?!? -  или сте припявали на любимата си песен по радиото, осъзнавайки за пореден път, че всъщност изобщо нямате представа за какво става въпрос в нея. Да не говорим пък за инфарктната ситуация във фирмата, когато клиентът виси на телефона в очакване да намерите някой, говорещ езика му, за да се разбере какъв е проблемът.

Затова е съвсем естествено, че всички днешни родители много отрано се изправят пред въпросите кога, къде и как да започне обучението на детето по първия му чужд език.

Кога да започнете е не само първият, но и най-важният въпрос в случая. Няма възраст, в която да не може да се учи език – но като правило важи “колкото по-рано, толкова по-добре”. Всички знаем, че процесът на учене на език започва в утробата, още с развитието на слуха си нероденото бебе подсъзнателно запаметява ритмиката и мелодията на езика, който неслучайно се нарича “майчин”. Този процес ще продължи с невероятно бързи и качествени темпове през първите 3-4 години от живота на детето, когато към естествената гъвкавост и лекота на паметта за езиковите структури се прибавя и развитието на говора и произношението. То приключва около 5-6-тата година на детето и с края на това развитие в повечето случаи доста се затруднява правилното произнасяне на звукове, които не присъстват в родния език – а оттам намалява и възможността за научаване на чужд език без акцент. От написаното дотук става ясно колко е важно да се използват максимално добре тези първи години от живота на детето, когато процесът на учене на чужд език не може да бъде ясно разграничен от процеса на усвояване на родния – двете неща на тази възраст все още са едно и също и стават еднакво лесно.

И понеже двуезичните семейства, в които безпроблемно се осъществява това несъзнателно усвояване на два езика едновременно, са рядкост, ето какви възможности съществуват за останалите родители:

  • Да се възползват от формите на ранно чуждоезиково обучение, предлагани в повечето детски градини и училища;
  • Добрият стар Алианс или (не толкова многото) фирми, предлагащи забавачки и курсове за деца;
  • Частните езикови училища, към повечето от които има детски градини с обучение на съответния език;
  • Да потърсят учител за частни уроци;
  • Да се опитат сами да говорят на детето на чужд език, който владеят.

Всъщност така изброените възможности не са никак малко и всички те отговарят в една или друга степен както на въпроса “къде”, така и на въпроса “как”.

Преди да разгледаме по-подробно всяка от тях, искам да подчертая, че независимо от понякога значителните разлики между начините, всяка от тези системи ще положи едно успешно начало на изучаването на чужд език. Колко бързо ще са видими резултатите и какъв ще е обемът придобити знания е нещо съвсем различно – но факт е, че детето ще бъде заинтересувано и мотивирано да учи чужд език, ще има непосредствен контакт с него и ще бъде създадена основата за специфичния начин на мислене и запаметяване, който впоследствие ще е от огромна полза при по-интензивното изучаване на езика в училище или на специални курсове. Всяка една от изброените по-горе възможности за изучаване на език в ранна възраст напълно постига тези цели.

Най-достъпен и удобен за родителите начин да осигурят ранното запознаване на детето с чужд език е то да посещава часовете по (обикновено английски) език в детската градина. Това обучение се провежда от специализирани фирми (“Оксиния” е може би най-добре познатата не само в София такава фирма, макар да съществуват и други, не по-малко добри), с които детските градини сключват договор и които осигуряват преподаватели и материалите, необходими за обучението. Заплащането става всеки месец и е във възможностите на всички родители (около 12 лв. на месец на повечето места). Преподавателите обикновено са млади, понякога още студенти-филолози, което улеснява контакта им с децата. Материалите са широко използваните и добре познати на всички, занимаващи се с обучението на деца постери, цветни карти с предмети и бингоигри, които отдавна са си извоювали заслужена популярност заради ефективността и привлекателността си за децата. Занятията се провеждат най-често два пъти седмично по половин час и следват определено ръководство и система на обучение (на този етап не може да се говори за “учебник”), като се залага на подходящи за възрастта начини за придобиване на знания чрез методични игри, заучаване на стихчета и песнички, празнуване на специфичните за чуждата култура празници и други. Няколко пъти в годината родителите имат възможност да присъстват на “отворени” часове, на които могат да си създадат доста добра представа как протича обучението на децата.

Тази система неслучайно си е извоювала такава популярност – макар часовете да са недостатъчни за натрупването на значителни знания по езика, както става при едно ежедневно обучение, напълно се постига мотивацията на децата за учене на език и изграждане основите за по-нататъшното обучение. Като препоръка бих посъветвала по-амбициозните родители да потърсят детска градина, в която има ежедневно часове по езика – тъй като договорите с всяка градина са различни, съществуват такива, в които обучението е по-интензивно и съответно по-успешно.

Алиансът от своя страна (както и някои читалища, ако се събере достатъчно голяма група) предлага и до днес познатата на доста родители от тяхното детство полудневна забавачка с изучаване на чужд език. В нея обучението по езика е ежедневно и много по-тясно обвърэано с обичайното обучение в детските градини,което от своя страна го прави доста по-ефективно от изучаването на чужд език в масовите детски заведения. Групите там са по-малки, което също е от значение. Недостатъците на този начин на обучение са по-скоро в практическите затруднения за родителите поради факта, че забавачката е полудневна, отколкото по отношение на обучението – то почива на изпитана дългогодишна практика с деца, дава добри резултати и не на последно място, също е на приемливи цени.

Частните училища, които добиват все по-голяма популярност в последните години, предлагат най-добри възможности за ранното чуждоезиково обучение поради съвкупността от няколко важни фактора – отличната материална база, високо квалифицираните преподаватели, малките групи и много интензивното ежедневно обучение. В частните училища децата учат език по 4 (30-минутни) учебни часа всеки ден, съобразени със специално изготвена за нуждите на училището програма, одобрена от Министерството на образованието. Приемат се деца, навършващи 3-годишна възраст към началото на учебната година през септември и при възможност се разпределят в групи по възраст, в които има не повече от 18 деца (в повечето случаи децата са доста по-малко, тъй като таксите за обучение са свръх възможностите на повечето родители и варират силно от училище до училище – от 2700$ за 10-месечно обучение до 2000лв за същото). Обучението е малко по-различно от това при другите варианти. Поради несравнимо по-големия брой часове и съответното бързо натрупване и затвърждаване на практически знания по езика през 3-те години до предучилищна възраст целта е да се създаде среда, максимално близка до тази в една чуждоезикова страна и още от най-ранните етапи обучението се води почти изцяло на чуждия език. Важно е да се знае, че в почти всички частни езикови училища съществува условието децата да притежават определени знания по езика, за да могат да бъдат приети в първи клас и преминават през съответен тест за активно и пасивно владеене на лексиката по определен набор от теми, както и общ тест за разбиране и реакция на команди и указания, дадени на съответния език. На този тест се подлагат и децата, посещавали детската градина към училището, за да се провери нивото им и така се дава една добра представа за натрупаните знания.

Тъй като таксите са извънредно високи, за повечето семейства това не е достъпен вариант независимо от отличните резултати, които дава. Но има начин да се възползвате от частното обучение и на по-приемливи цени. Тъй като училищата се стремят да привлекат повече деца и да си осигурят пълна бройка ученици за първи клас, понякога организират външни групи в обикновени детски градини. Това означава, че в нормална детска градина се провеждат ежедневните 4-часови занятия по език точно както е в училището и от преподаватели, работещи към същото училище. Но тъй като се използва базата и храната на обикновената градина, таксите са само за обучение и са тройно по-ниски – около 800 лв. за 10-месечно ежедневно обучение. Тези пари се заплащат като такса към училището на една или няколко вноски (по споразумение), а отделно родителите плащат нормалната такса за градина към самото детско заведение. Макар и също неевтин, този вариант все пак е достъпен начин да се възползвате от качествено обучение, ако имате добри, но недостатъчни за частно училище  доходи. За целта най-добре е да се осведомите в самите училища дали предлагат такъв начин на обучение и какви са условията, както и достатъчно отрано да подадете молба за записване, тъй като местата в такива групи са ограничени и бързо се запълват. Важно е да се знае, че посещавайки тези групи, вие не се обвързвате със задължение детето ви да посещава даденото частно училище и спокойно можете впоследствие да насочите детето си другаде, ако решите.

Вариантът с частния учител не е най-добрият избор за тази възраст, макар доста родители да му гласуват доверие. За да е максимално ефективно такова обучение, преди всичко е важно упорито да търсите човек с опит в работата с толкова малки деца, а не просто с препоръката, че е “страхотен учител” (това най-вероятно ще е вярно – но дали ще е страхотен за вашето малко дете е съвсем различен въпрос). Трябва да се имат предвид и някои други специфики на възрастта – децата на възраст 3-6 години учат предимно чрез игра, за което обикновено са необходими повече хора. Така че най-добре би било да се учи в малка групичка от 2-3 деца, а не индивидуално! Колко често ще се провеждат занятията е нещо, което ще решите заедно с преподавателя, като имате предвид, че не трябва да са по-малко от два пъти седмично и да не превишават два 30-минутни часа наведнъж (с достатъчна пауза между тях), за да има наистина реална полза от обучението.

Последната възможност – самите вие да говорите на детето на чужд език, който владеете свободно, но не ви е роден, изглежда лесна и удобна само на пръв поглед. Тъй като повечето родители не само нямат опита и образованието, необходими да обучават децата си по система подобна на тази в училище (т.е. – с материали и помагала), а и принципно е изключително трудно организирането и качественото провеждане на занятия вкъщи от родителя, то като може би най-лесен вариант остава  да се опитате да повторите модела в двуезичните семейства. Ако започнете да говорите на детето на чуждия език още преди да е научило родния, то ще приеме безпроблемно факта, че с вас говори на този език. По този начин няма да се сблъскате с ината и отрицанието, с които ще бъдат посрещнати опитите ви изведнъж да започнете да му говорите неразбираемо на друг език, както се случва, ако направите това в една по-късна възраст, когато то вече осъзнава разликите. Трудностите при този модел идват от друго – че за вас това е чужд език и ако сте в нормалната си привична среда, в която говорите на роден език през цялото време (т.е.  ако не живеете в чужбина например), ще ви е много трудно и доста несвойствено да се обръщате към детето постоянно на чуждия език и на него да изразявате привързаността си и всичко друго, което искате да му кажете. Ситуацията може допълнително да се усложни, ако съпругът/съпругата ви не говори въпросния език и по този начин е изключен/а от общуването между вас. Тези трудности обаче не бива да ви разколебават – ако сте решени да опитате, знайте, че правите нещо изключително ценно за детето си и дори да не успеете съвсем, дори и да се откажете в един момент, сте поставили надеждни основи и сте улеснили значително по-нататъшното усвояване на езика, без значение към кой от другите варианти на обучение ще се насочите впоследствие. Не по-малко важно е също така, че във ваше лице детето вече вижда не само партньор, с когото може да общува на друг език, а и помощ при всички трудности, които може да срещне в обучението.

Независимо кой начин за изучаване на езика ще изберат, всички родители, естествено, се вълнуват изключително много от това какъв напредък показват децата им, как да го контролират и има ли начин да помогнат на детето това да стане по-бързо. Много често се случва в градината да се появят родители, които искат обяснение защо детето им вече от два месеца учи езика, а те не са чули от него нито думичка и винаги, когато го попитат какво са правили днес по (английски), отговаря “нищо” или просто “ами играхме си”. Затова е важно да имате предвид някои специфични особености на натрупването на знания в ранната детска въэраст. При малките деца, особено при 3-4 годишните, първоначалното “учене” е пасивно, т.е. децата запомнят (и то несравнимо по-лесно от по-големите), но дълго време не са способни активно да покажат знанията си. За да проверите дали детето ви запомня можете да направите нещо съвсем простичко – вземете думичките, които са учени тази седмица (в повечето детски градини учителите по език закачват на табло темата и лексиката, които се упражняват всяка седмица) и вкъщи потърсете в книжки или списания картинки към тези думички. Ако сега помолите детето да ви покаже например рибката (кажете думичката на езика,който детето учи),то най-вероятно ще ви я покаже веднага – но ако попитате “как е риба на (английски)” дори 5-годишни деца може да се затруднят в отговора. Не забравяйте, че цел на обучението е детето да учи и използва език, а не да превежда! Такива въпроси просто не се задават по време на уроците – пита се “покажи ми” или “какво е това” и това са структурите, с които децата са запознати и на които реагират на този етап.  Отделен проблем е, че децата най-често отказват да отговарят на такива въпроси вкъщи просто защото не свързват ежедневната домашна обстановка с учене и с чужд език – според тях вкъщи се играе и почива, а не е мястото за уроци. За детското разбиране тези ситуации са рязко разграничени и децата често реагират негативно на всеки опит да бъдат смесвани двете неща. Това, разбира се, не означава, че не можете да проследявате напредъка на детето вкъщи – но трябва да знаете как. Ако проявите търпение през първите месеци на обучение и не насилвате детето, много скоро ще забележите, че докато си играе, то вмъква думички на чуждия език в игрите или “учи” мечето или куклата как се казва “пате”, а после му пее някоя песничка, която вие напразно сте се молили да ви изпее и сте решили, че то просто не я знае. А ако имате желание активно да съдействате за напредъка на детето и АКО, подчертавам, владеете добре езика, който детето учи, можете да направите много неща. Запомнете,че механичното “изпитване” на детето на научените думи всеки ден няма никакво място в тази възраст и списъкът с думички в градината не се прави с тази цел, а единствено за да имате представа с какво се занимават в момента и евентуално каква лексика владее вече детето ви. Подходящи за вкъщи са прекрасните дидактични игри, съобразени с възрастта и специално пригодени за ученето на чужд език, които се предлагат на пазара – картинни домина, мемори, книжки с картинки и различни други, с които неусетно и на игра става заучаването и упражняването на думички и изрази.(Можете да ги намерите най-лесно и на едно място по време на Панаира на книгата).Такова занимание ще изисква време и настроение, както и много търпение от ваша страна, за да бъде всичко “игра” и детето да не усеща натиск за учене, а с удоволствие да приема да си “играе” с вас. Така прекараното време ще бъде изключително ценно не само като помощ в усвояването на езика, а също прекрасно и сближаващо преживяване и за двама ви. Но ако не усещате в себе си желание и най-вече ако не владеете езика наистина добре говоримо, не се насилвайте – подпомагането от родителя не е задължително и решаващо условие за изучаване на език. Доверете се на учителите – те имат опит, подготовка и добра преценка и можете да разчитате, че правят най-доброто, за да може детето ви да научи езика.

В заключение бих искала още веднъж да ви окуража да се възползвате максимално добре от възможностите, които имате да запознаете детето с чужд език колкото може по-рано - дайте му добър старт, подкрепяйте го практически или просто с поощряване и проявяване на интерес към заниманията му и бъдете сигурни, че по този начин правите наистина ценен залог за неговото бъдеще.

Христина Янева - Филолог

Професионален Опит:
2000 – 2003     ЧОУ  с преподаване на немски език “Ерих Кестнер”, София - преподавател по немски език детска градина, предучилищна група
1999 – 2000     Сдружение на родители с идеална цел “Фридрих Шилер” - преподавател по немски език на 1, 2, 4, 5 клас
1999 – 2000     Училища “Фарос” - преподавател по немски език - Themen Neu 1
1996 – 1997     Училища “Европа” - преподавател по немски език - Themen Neu 3; Deutsch 1, 2, 3

Образование:
1994 – 1999 - СУ”Св.Климент Охридски; Специалност: Новогръцка филология; Втора специалност: Немска филология; Степен: Магистър
1989 – 1994     НЕГ “Константин Гълъбов”, София

Езикова грамотност:
Немски – отлично ниво на владеене
Английски – много добро ниво на владеене
Гръцки – много добро ниво на владеене

За контакт: piperova_hrisi@yahoo.com