Търсене:

 

Начало > Инфо > Бебе > Нуждае ли се детето ми от допълнително витамин Д?

Нуждае ли се детето ми от допълнително витамин Д?

Американската педиатрична академия и Канадската общност на педиатрите препоръчват даване на добавка от витамин Д за всички малки деца, за да гарантират, че малкият процент деца които се нуждаят от добавката (поради причини посочени по-долу) не развият хиповитаминоза.

Вашето бебе изложено ли е на риск от недостиг на витамин Д?

Преди всичко, на бебетата рядко им е нужен допълнително витамин Д. При тези бебета, които се нуждаят от тях, причината е липса на достатъчно слънчева светлина. Следните фактори излагат кърменото бебе на риск от недостиг на витамин Д (рахит):
Бебето се излага много малко на слънчева светлина
. Например ако живеете в далечна северна ширина, в градски район в който високите сгради и замърсяването блокират слънчевата светлина, ако бебето винаги е напълно покрито с дрехи и на сянка, ако никога не извеждате бебето навън през деня, или ако винаги го мажете със слънцезащитен крем с висок фактор.

Ако и майката, и бебето са тъмнокожи
и така имат нужда от повече излагане на слънце за да синтезират нужния витамин Д. Това отново е проблем на недостиг на слънчева светлина – колкото по-тъмна е кожата, толкова повече излагане на слънце е необходимо. Няма налична много информация колко повече слънце е нужно за тъмната кожа. По-долу можете да видите нужните количества слънчева светлина.

Ако майката има недостиг на витамин Д
– в западния свят това е рядкост.
Количеството витамин Д в кърмата зависи от запасите от витамин Д на майката. Ако бебето се излага достатъчно на слънчева светлина, недостигът на витамина у майката няма вероятност да причини проблеми на детето. Но ако детето не произвежда достатъчно собствен витамин Д, кърмата ще трябва да посрещне по-голям процент от нуждите на бебето от витамина. Ако майката се излага минимално на слънчева светлина (виж горните примери) и не консумира достатъчно храни или добавки с витамин Д, е възможно тя да има недостиг. По-долу има повече информация за приемането на допълнителен витамин Д от майката.

Даването на допълнително витамин Д често се препоръчва в Канада и други северни страни, тъй като през определена част от годината тези райони не получават достатъчно слънчева светлина. Д-р Джак Нюман обаче (канадски педиатър и специалист по лактация) посочва, че добавка на витамин Д е нужна рядко – дори и в Канада. Резултатите от 2002 г. от Канадската програма за педиатричен надзор са потвърдили двадесет случая на рахит след шест месеца проучвания. Изследователите са отбелязали че „децата с тъмна и средно-тъмна кожа които са кърмени и не са получавали добавка от витамин Д са изложени на риск от заболяването. При идентифицираните случаи на рахит, майките често пъти са носили фередже, не са получили добавка от витамин Д скоро след раждането и

рядко консумират мляко (елиминирайки по този начин потенциален източник на витамин Д)... Една подгрупа жители на Канада са особено изложени на риск от рахит причинен от хранителна недостатъчност, включително тъмнокожи, кърмени деца на майки които се излагат много рядко на слънце и не приемат достатъчно витамин Д поради естеството на диетата си”. [стр. 43-44]

[Hamosh 1991, p. 156] твърди,
"В заключение, изключителното кърмене довежда до нормално съдържание на минерали в костите на бебето когато майката не страда от хиповитаминоза Д и бебето е излагано редовно на слънчева светлина. Ако детето или майката не се излагат редовно на слънчева светлина, или майката приема малко витамин Д, може да е нужно да се изпише допълнително витамин Д на бебето.”

Според информация на Световната здравна организация [Butte 2002, стp. 29 ],
"...въпреки изобилните свидетелства че кърмените бебета често получават по-малко витамин Д от нужното, повечето проучвания не откриват рахит при кърмени бебета на възраст под 6 месеца... бебета които са изключително или предимно кърмени в течение на 6 месеца или повече могат да имат увеличен риск от рахит, ако майките им имат недостиг на витамин Д и ако децата се излагат рядко на слънце и не получават допълнително витамин Д"

Ако се съмнявате дали е нужен допълнително витамин Д на бебето ви и предпочитате да не давате добавки "за всеки случай" – винаги имате вариант да направите кръвен тест за да определите нивото на витамин Д на детето ви.

Препоръчителен прием на витамин Д

В САЩ, препоръчителният дневен прием витамин Д за бебета и кърмещи майки е 200 IU (5 микрограма) дневно, също като за всеки друг на възраст под 50 години.
Бебета под една година не бива да надхвърлят 1,000
IU (25 µg) дневно. Никой на възраст между една и 50 години не бива да надхвърля 2,000 IU (50 µg) дневно.
Количеството витамин Д в кърмата е малко: 0.5-3.4 µ
g/литър (20-136 IU/л) [Hamosh 1991, Good Mojab 2002] при майките които не страдат от недостиг на витамин Д. Обаче витамин Д в кърмата е във лесно усвоима форма и е достатъчен за повечето деца ако се комбинира с адекватно излагане на слънце.

Колко слънчева светлина е нужна за да се произведе достатъчно витамин Д?

Най-добрият начин да се получи витамин Д, този, по който телата ни са предназначени да получават по-голямата част от нужният ни витамин Д, е чрез умерено излагане на слънце. Редовното излизане навън в общи линии е всичко, което е нужно за да произведе детето ви достатъчно витамин Д. (Имайте предвид опасността от слънчево изгаряне и кожен рак при прекомерното излагане на слънце.)

Според "Физиологични основи на детското хранене" [СЗО, 1991] от James Akre,

"...днес е известно че оптималният начин за добиване на витамин Д от бебетата не е чрез гастроинтестиналния тракт, който позволява да се погълнат токсични количества. По-скоро кожата е човешкият орган, предназначен при наличие на достатъчно слънчева светлина да синтезира витамин Д в потенциално големи количества и едновременно с това да не позволи абсорбцията на повече от количеството което тялото може безопасно да използва и складира."

Според Cynthia Good Mojab, MS, IBCLC, RLC във „Често задавани въпроси за витамин Д, слънчевата светлина и кърменето”:
Количеството слънчева светлина, нужна за да се предотврати недостиг на витамин Д, зависи от фактори като цвят на кожата, географска ширина, площ на откритата кожа, сезон, час, количество замърсяване, употреба на слънцезащитен крем, надморска височина, метеорологични условия, ниво на витамин Д в кърмещата майка и текущото ниво на витамин Д в бебето. Затова препоръките се различават по света, вземайки предвид местните условия и практики.

Според информация на СЗО [Butte 2002, стp. 27 ], "Ако е изложено само лицето на слънце, два часа е необходимият седмичен минимум излагане на слънчева светлина, а ако са изложени и горните или долните крайници – 30 минути." Тези насоки са от проучване [Specker 1985] сред изключително кърмени деца от бялата раса на възраст под 6 месеца при географска ширина 39°N (синсинати, Охайо, САЩ). Тъмнокожите деца имат нужда от повече излагане на слънце (три до шест пъти повече) за да генерират същото количество витамин Д [Good Mojab 2002].

Не е нужно да се излага детето на слънце всеки ден, тъй като витамин Д се складира в тялото за бъдеща употреба. Според [Good Mojab 2003], "проучванията показват, че децата могат да складират достатъчно витамин Д за да предотвратят евентуален недостиг за няколко месеца когато са изложени само на няколко часа лятна слънчева светлина."

Излагане на слънчева светлина нужно за произвеждане на достатъчно витамин Д*

Група

Облекло

Мин. седмично

Средно мин. дневно

Източник

Бебета под 6 месеца, бяла раса, 39°9'N ширина

Напълно облечени без шапка

120 мин/седм. (2 часа)

17.1 мин/дн.

Specker 1985


Само по памперс

30 мин/седм. (0.5 часа)

4.3 мин/дн.


Китайски деца, възраст 1-8 мес., 39°55'N ширина

Напълно облечени без шапка

168 мин/седм. (2 часа 48 мин)

24 мин/дн.

Ho 1985

* в тези проучвания, това количество е определено като количеството излагане на слънце нужно за тялото да произведе и поддържа концентрация в кръвния серум на 25-хидроксивитамин Д на ниво над долната граница на нормата (11 ng/ml).

Хранителни източници на витамин Д

Витамин Д се получава от храни с изкуствено добавено съдържание на този витамин като млека, маргарин и зърнени храни. В някои държави има и портокалов сок с добавено същото количество витамин Д което се добавя в млякото. В естествен вид витамин Д се съдържа в някои храни като мазни риби и рибени масла (сьомга, скумрия, сардина, херинга, масло от дроб от треска), в черния дроб и яйчения жълтък

Хранителни източници на витамин Д

Храна

Витамин Д в IU

µg

Масло от дроб на треска, 1 с.л.

1360

34

Риби и морски дарове:



Тихоокеански стриди, 100гр

640

16

Червена сьомга, консерва 100гр

530

13,3

Атлантическа сьомга, готвена , 120гр

360

9

Скумрия, готвена, 120гр

345

8,6

Сардини, консерва в олио, 120гр

270

6,8

Риба-тон, лека, консерва 120гр

236

5,9

Мляко с добавен витамин Д, 250 гр.

90-98

2,45

Маргарин с добавен витамин Д, 1 с.л.

60

1,5

Телешки черен дроб, готвен, 3 1/2 oz

30

0,75

Жълтък, готвен, 1 голям

25

0,62

Кърма, 1 литър

20-60

0,5-1,5

Кисело мляко, 1 чаша

4

0,1

Сирене „Чедър” 30гр.

3,5

0,09

* Препоръчителният прием е 5 µg, или 200 IU (1 µg = 40 IU) дневно.

Може ли майката да приема добавка вместо бебето?

По време на бременността: основният източник на витамин Д за бебетата освен слънчевата светлина са запасите, натрупани преди раждането. Според [Hamosh 1991, стp. 155], няколко проучвания "показват че децата, родени от майки с недостиг на витамин Д, са силно зависими от получаването на витамин Д от храната, добавки или ултравиолетова светлина”. Тъй като статуса на витамин Д в майката по време на бременността директно влияе на статуса на бебето при раждането и особено през първите два-три месеца, би било полезно бременните да се уверят че получават достатъчно витамин Д. Лесно се определя дали майката има недостиг на витамин Д с прост кръвен тест който проверява нивото на паратироидните хормони. Ако те са завишени, това може да показва недостиг на витамин Д. Запасите на детето от преди раждането от витамин Д са достатъчни за два-три месеца ако детето получава много малко количество слънчева светлина, но ще бъдат достатъчни за много по-дълго бебето се излага на слънчева светлина редовно.

По време на лактацията: добавянето на витамин Д към храната на майката и/или излагането и на слънце ще увеличат нивата на витамин Д в кърмата и. Стига майката да няма недостиг на витамин Д, кърмата и ще има точно необходимото количество витамин Д. Бебетата обаче са „проектирани” да получават само малка част от нужния им витамин Д от кърмата, а остатъка – от слънчевата светлина. Какво става, ако бебето не получава минималното количество слънчева светлина? . Едно проучване от 2004 г. [Hollis & Wagner 2004] установи, че добавянето към храната на майката на 2000-4000 IU витамин Д дневно, увеличава по безопасен начин нивата на витамина у майката и детето: дозата от 2000 IU/d dose водела до ограничено подобрение, а "приемането то майката на 4000 IU/d би могло да доведе до съществено подобрение в статуса на витамин Д на майката и новороденото.” В едно финландско проучване [Ala-Houhala 1986] е показано, че добавянето към храната на майката на 50 µg (2000 IU) витамин Д дневно е достатъчно за поддържането на нивата на витамин Д на бебето на същото равнище, както ако се добави 10 µg (400 IU) витамин Д дневно към храната на бебето. Някои все пак смятат, че по-високо ниво на добавка на витамин Д към диетата на майката е необходимо (отколкото „безопасната” граница от 2000 IU) за да се поддържа адекватно ниво на витамин Д на детето.

От Кели Бониата
По материали на http://www.babycentre.co.uk
превод от английски: Анна Иванова