Търсене:

 

Начало > Инфо > Дете > Позитивно родителство

Позитивно родителство

Днес, с този забързан начин на живот и нараснал стрес и външен натиск, е трудно да осъществяваме конструктивни и позитивни начини да сме родители. “Целият им свят е във вашите ръце” – това е плашеща мисъл, но в известен смисъл е почти утешително да знаеш, че е имало милиони хора,които са били отгледани от родители и гледачи и в общи линии са се развили сравнително “нормално”. Като родители, основната ни роля е да даваме пример и да предложим добър модел, към който нашето дете да се обръща, защото колкото и да не ни се иска да го вярваме, крушата не пада по-далеч от дървото. Да, вие отглеждате децата си по начин, подобен на този, с който вашите родители са ви отгледали и да, вашите деца ще правят същото с техните деца; така че може би малко повече идеи за позитивно родителство няма да са излишни, като се вземе предвид, че те вероятно ще бъдат прилагани и при следващите поколения.

Извинението

Колкото и да не им харесва на родителите да го признаят, понякога преценката им не е перфектна и се случва се отърве без наказание не това дете, което е трябвало или друго бива обвинено за белята. За повечето родители е трудно да седнат и да кажат на 6-годишното си дете, че съжаляват и са сбъркали, но точно това децата биха оценили най-високо. Приемайте грешките си и се извинявайте на детето си – не само е по-вероятно то да ви прости, ако му покажете съжалението си, но също така ще запомни за в бъдеще този знак за уважение, който сте му оказали и е по-вероятно да прави същото, когато то самото трябва да се извини. Трябва да се извинявате дори на тинейджърите, които са на етапа да смятат собствените си вярвания за единствено правилните, макар това да ви кара да се усещате дълбоко сразени. Най-често подрастващият ще се ухили с онази широка самодоволна усмивка на лицето, когато се извинявате и може да се обзаложите, че първото нещо, което му минава през ум, е “Нали ти казах”. Но след този първоначален изблик на превъзходство, те ще ви уважават още повече заради извинението – заради уважението, което сте им засвидетелствали, както и за способността ви да се отнасяте към тях като към млад възрастен и да признаете, че сте просто човек и вие също можете да правите грешки.

Думичката с “Н”

Всеки, който се е опитвал да каже на 4-годишното си дете, че НЕ му е разрешено да гледа любимото си филмче, докато не си прибере купищата блокчета от Лего и глави на Барбита, които са осеяли пода на хола, кухнята, трапезарията и банята, по-скоро би се съгласил да му извадят зъб. А да кажете на 14-годишната си дъщеря, че НЕ, не разрешавате да пътува с влака до града с най-добрата си приятелка в 22ч да гледа ексклузивен киномаратон от филми на Орландо Блум прави 4-годишното да изглежда направо поносимо. 4-годишното поне още не е открило шокиращото свойство на ругатните и дразнещото действие на бясната готик-рок музика; но без значение на колко години е детето ви, и колкото и позитивното родителство да е насочено към това да сте позитивни и да подкрепяте децата, то е също толкова и за разумна дисциплина и граници. И макар че може да е по-бързо да казвате “да” всеки път, за да избегнете смущаващите погледи на околните в супермаркета или пронизителните крясъци, които отекват из квартала, децата трябва да се научат да приемат ограничения и граници от дома, защото подобни ограничения и правила съществуват също така в училището и почти навсякъде, където ще се озоват през живота си.
Това не означава, че никога не трябва да се стига до компромиси между родителите и детето. Има много примери, когато трябва да се водят малко преговори. Трудно е не просто да спуснете закон и да застанете на позиция или го приемаш, или нищо - но да намерите средно положение, което допада и на двете страни, ще означава, че и двамата ще сте по-склонни да спазите своята част от споразумението. Така че ако сте се съгласили да вземете тинейджъра в 23ч от партито за рожден ден, а пристигнете в 10.30, седите в колата и надувате клаксона, за да му напомните, че сте там, не се счита за спазване на сделката от ваша страна; същото важи и за него, ако се прибере у дома след 1 часа.

Давайте добър пример

Може би едно от най-старите клишета в родителския наръчник , “прави каквото ти казвам, а не каквото правя аз”, бива изоставено от момента, когато детето може да чува, вижда и възприема основна информация. Да кажете на детето, че пушенето е вредно и пиенето е нездравословно е безпредметно, ако е последвано от отиването ви в кухнята да вземете цигара и чаша уиски, за да облекчите стреса от деня. Да наричата шефа си с безброй прозвища пред съпругата си на масата или пред най-добрия си приятел по телефона, последвано от наказване на детето на следващия ден, защото е нарекло братчето си идиот, също премахва правдоподобността и разрушава всичко, което сте постигнали в приучаването на детето да стане морален и учтив човек. Всеки нетолерантен, расистки, обиден, пренебрежителен или унизителен коментар лесно се запечатва в ума и паметта на детето ви. Има и други влияния, като училището, които също играят голяма роля за речника и действията на детето ви; но основата на обноските, толерантността и морала се поставят у дома.

Едно отрицателно – 10 положителни

Понякога за кратък, вбесяващ период от време 40 отрицателни мисли могат да минат през ума на родителя. Ако всички тези коментари бъдат казани пред детето, ще са необходими 400 положителни мисли, за да бъдат балансирани. Да наречете детето глупак моментално намалява вярата му в собствения интелект и се задържа за дълго в паметта му. Дори индиректни коментари за външността на детето като например “бедрата ти наистина са се закръглили”, отправено към тинейджърка или “ръцете ти са доста мършави” към тинейджър в средата на пубертета води директно до несигурност, чувството, че са ви разочаровали и че не съответстват на приетите от обществото възгледи за “перфектното тяло”. Всеки път, когато към детето е отправен негативен коментар, то инстинктивно си спомня всички други пренебрежителни забележки, които някога сте отправяли по негов адрес - което смачква самочувствието му и отслабва вярата му в себе си. Всеки ден напомняйте на детето за положителните му качества, още от съвсем ранна възраст, така че когато достигне до възрастта, когато образите от рекламите започват да подяждат самоувереността му, да не изпитва такава тежка неувереност в себе си и да не го приема много навътре.

Ангажирайте ги!
Изследванията показват, че през последните години в училище учениците, които са по-ангажирани с извънкласни дейности, се представят по-добре на края на годината, когато държат изпити. Да дадете на детето много възможности да се включи в различни креативни, спортни или академични занимания го прави способно да използва по-добре ума и възможностите си. Но помнете - макар че вие може да сте били фанатична балетистка или звездата на местния футболен клуб, това не означава непременно, че детето ви ще последва стъпките ви в тези области. На всяка цена намерете различни занимания и позволете на детето си да се включи в тях, а ако след няколко месеца то се съпротивлява, открийте причината. Дали е учителят? Или децата в групата? Или може би се дължи просто на факта, че на сина ви не му е писано да бъде голямата звезда на отбора?
Нехаресването на дадено занимание не дава веднага зелена светлина да се откажете и да оставите детето да виси пред телевизора или компютъра. Продължавайте да търсите други дейности, докато намерите такава, която да подхожда на детето ви. Ако детето няма заложби на атлет, все ще се намери друга физическа дейност, която да му допада; ако то не е очебийно талантливо, не го бомбардирайте със спорт и само спорт 7 дни в седмицата. Позволете на детето да открие дейности и спорт, които му харесват и се придържайте към тях. Да отиде 2 пъти на балет не позволява на детето пълноценно да изживее света на балета; да позволите на сина си да се откаже от футбола само защото в един мач не е вкарал гол не му позволява да си изгради интерес към играта. Да заинтересувате и ангажирате децата ще ги задържи далеч от това да оставят вдлъбнатина в дивана и да се превърнат в монотонни роботи, залепени за компютърния екран – това ще им даде също така възможност да се срещат с деца на своята възраст и с подобни интереси.
Извънкласните дейности не само позволяват на детето да развие уникалната си личност, но също така му помагат да развие увереност. Дейности, които дават възможност на детето да почувства задоволство от постигнатото – било то участие във финалния мач, изява на Коледния концерт, или да закачат рисунката му на таблото – дейностите, които дават на детето увереност в себе си, в собствения талант и способности създават деца, които ще са по-самоуверени нататък в живота.
Докато набирах тази статия, изпратих копие на една близка приятелка с молба за мнението й по написаното, на което тя отговори : “Като родител – знам, че правя много грешки, но и знам, че съм права през повечето време… Все пак, родителите наистина трябва да намерят време да преразгледат това, в което вярват, очакванията, идеите и идеалите си, за да запазят връзка с реалността… и макар че много пъти се виждаме точно като нашите родители, вярвай ми…много повече пъти трябва да поклатя глава и тотално да променя начина, по който правя нещо, ако иначе приличам на собствените си родители…Не успявам във всяко нещо, но се пак работя върху това, защото гледам, слушам и се уча ден след ден…Уменията на родител се придобиват с всеки изминал ден…”

Няма магическа формула за отглеждането на перфектното дете – защото магическите формули и перфектните деца просто не съществуват. Но окуражителните думи, комуникацията и насърчаването на креативността и независимостта у детето със сигурност ще му осигурят по-заслужаващо си детство и по-удовлетворително родителство за вас.

По материали на http://www.femail.com.au
превод от английски: Христина  Янева