Първо юношество - втора
част
Споменах по повод на възрастта на първите стъпки,
че съществуват две фази в овладяването на езика:
пасивна (разбиране) и активна (говорене). От една
до двегодишна възраст преобладава пасивната, но между
две и три години се налага активната.
В това отношение вторият рожден ден бележи момент
на преход и бързо развитие. Сега вече бебешкият жаргон
остава на заден план. Все още се срещат фрази от
една дума, но детето започва да се изразява от ден на
ден все по-сложно.
На осеммесечна възраст то е казвало: „Ела" или
„Отвори врата". На две години използва фрази като:
„Къде е татко?", „Дай вестника на татко" или
още: „Не искам да си лягам".
Употребата на местоименията, доста често правилна,
става редовна. Речникът също невероятно много се обогатява.
Ако достатъчно сте говорили и общували с детето си,
сега е моментът то да извлече цялата полза от това и
да започне да изразява с думи всичко, което е регистрирало
вътрешно на възрастта на първите стъпки. Като правило
колкото повече сте му говорили, толкова повече ще говори.
Което не означава, че трябва да не млъквате и да
го заливате с приказки. Но колкото по-често ви е слушало
да произнасяте думи, толкова по-богат ще бъде речникът
му. Този факт е проверен чрез сравнителни изследвания
на деца, произлезли от бедни среди, и на деца от
средната класа. На първите е говорено твърде малко в
сравнение с вторите, чиито майки обикновено отделят
повече време за словесно общуване с децата си. Не е
чудно, че се установяват огромни разлики в полза
на децата от средните класи по отношение на речника
и развитието на езика, при това още на четиригодишна
възраст!
Някои деца произнасят думите ясно и правилно още
щом проговорят. Други много дълго бърборят неразбрано
за „непосветените". Понякога само майката
е способна да разтълкува какво иска да каже детето.
Това се дължи отчасти на биологически разлики,
но и на броя на разговорите, които е чуло, както и на
произношението ви.
Ако сте гледали филма или пиесата „Чудотворецът",
ще си спомните, че решителният миг в живота на малката
глухоняма и сляпа Хелън Келър настъпва, когато
учителят успява да я накара да разбере, че всеки предмет
притежава собствено име. Вашето дете ще преживее същия
обрат, щом схване, че всяко нещо носи име, което то
може да научи. Това е момент на въодушевяващо откритие.
Овладяването, на названията на заобикалящите го предмети
му придава нова сила, за да покори вселената си. Оттук
нататък то може да я интериоризира и да борави със символите,
които я обозначават. Да борави с имената на предметите
мислено, без да му е необходим физически контакт с тях.
А това му осигурява власт над света. Чрез новопридобитото
господство над езика детето става наистина по-висше
от животните.
Още преди време двама съпрузи психолози, Кейт и Кати
Хейз, отгледаха маймунче заедно с дъщеря си. Тази очарователна
история е разказана в книгата им „Маймунката вкъщи".
Любопитно е, че отначало животинчето изпреварвало момиченцето
в многобройни двигателни дейности и тестове за „интелигентност".
Това продължило до двегодишната им възраст, когато момиченцето
внезапно направило скок в развитието си и скоро започнало
да проявява много по-голяма ловкост и сръчност от маймунката.
И каква била причината? Именно овладяването на езика,
благодарение на който момиченцето вече можело да интериоризира
вселената си, да я възприема символно, докато маймунката
била неспособна на това.
Новите езикови познания позволяват на детето ви да
мисли абстрактно. То започва да разсъждава, да
предвижда близкото бъдеще. Въображението прониква в
игрите му, фантазията му се развихря. Умственият
му живот е направил гигантска крачка напред.
Преди то се е отдавало главно на двигателна дейност,
като например изкачване по стълби. Оттук нататък огромната
част от времето му ще е посветена на упражнения в говорене.
Лингвистката Рут Уиър е изучавала езика на двегодишния
си син, като записвала какво си говори сам в стаята
си, преди да заспи. Тя разказва за това свое завладяващо
изследване в книгата си „Речта в люлката".
В предисловието на Джакобсън е отбелязано, че на много
места разговорите, които детето води само със себе си,
учудващо приличат на текста в самоучителите по чужди
езици.
Затова продължавайте, докато е възможно, да играете
на „имена" с вашето дете. На този стадий от развитието
си то изпитва онова, което д-р Гезел нарича „жажда за
говорене". Затова ще участва в играта с ентусиазъм
и ще бъде гордо, че знае имената на толкова неща.
д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството
да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица
Ташева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"