Първо юношество - втора част

Споменах по повод на възрастта на първите стъпки, че съще­ствуват две фази в овладяването на езика: пасивна (разбира­не) и активна (говорене). От една до двегодишна възраст преобладава пасивната, но между две и три години се налага активната.

В това отношение вторият рожден ден бележи момент на преход и бързо развитие. Сега вече бебешкият жаргон оста­ва на заден план. Все още се срещат фрази от една дума, но детето започва да се изразява от ден на ден все по-сложно.

На осеммесечна възраст то е казвало: „Ела" или „Отвори врата". На две години използва фрази като: „Къде е татко?", „Дай вестника на татко" или още: „Не искам да си лягам".

Употребата на местоименията, доста често правилна, става редовна. Речникът също невероятно много се обогатява.

Ако достатъчно сте говорили и общували с детето си, сега е моментът то да извлече цялата полза от това и да започне да изразява с думи всичко, което е регистрирало вътрешно на възрастта на първите стъпки. Като правило колкото повече сте му говорили, толкова повече ще говори. Което не означа­ва, че трябва да не млъквате и да го заливате с приказки. Но колкото по-често ви е слушало да произнасяте думи, толкова по-богат ще бъде речникът му. Този факт е проверен чрез сравнителни изследвания на деца, произлезли от бедни сре­ди, и на деца от средната класа. На първите е говорено твърде малко в сравнение с вторите, чиито майки обикновено отделят повече време за словесно общуване с децата си. Не е чуд­но, че се установяват огромни разлики в полза на децата от средните класи по отношение на речника и развитието на ези­ка, при това още на четиригодишна възраст!

Някои деца произнасят думите ясно и правилно още щом проговорят. Други много дълго бърборят неразбрано за „не­посветените". Понякога само майката е способна да разтълкува какво иска да каже детето. Това се дължи отчас­ти на биологически разлики, но и на броя на разговорите, които е чуло, както и на произношението ви.

Ако сте гледали филма или пиесата „Чудотворецът", ще си спомните, че решителният миг в живота на малката глу­хоняма и сляпа Хелън Келър настъпва, когато учителят успява да я накара да разбере, че всеки предмет притежава собствено име. Вашето дете ще преживее същия обрат, щом схване, че всяко нещо носи име, което то може да научи. Това е момент на въодушевяващо откритие. Овладяването, на названията на заобикалящите го предмети му придава нова сила, за да покори вселената си. Оттук нататък то може да я интериоризира и да борави със символите, които я обоз­начават. Да борави с имената на предметите мислено, без да му е необходим физически контакт с тях. А това му осигу­рява власт над света. Чрез новопридобитото господство над езика детето става наистина по-висше от животните.

Още преди време двама съпрузи психолози, Кейт и Кати Хейз, отгледаха маймунче заедно с дъщеря си. Тази очарова­телна история е разказана в книгата им „Маймунката вкъщи". Любопитно е, че отначало животинчето изпреварвало моми­ченцето в многобройни двигателни дейности и тестове за „ин­телигентност". Това продължило до двегодишната им възраст, когато момиченцето внезапно направило скок в развитието си и скоро започнало да проявява много по-голяма ловкост и сръчност от маймунката. И каква била причината? Именно овладяването на езика, благодарение на който момиченцето вече можело да интериоризира вселената си, да я възприема символно, докато маймунката била неспособна на това.

Новите езикови познания позволяват на детето ви да мис­ли абстрактно. То започва да разсъждава, да предвижда близкото бъдеще. Въображението прониква в игрите му, фанта­зията му се развихря. Умственият му живот е направил ги­гантска крачка напред.

Преди то се е отдавало главно на двигателна дейност, като например изкачване по стълби. Оттук нататък огромната част от времето му ще е посветена на упражнения в говоре­не. Лингвистката Рут Уиър е изучавала езика на двегодиш­ния си син, като записвала какво си говори сам в стаята си, преди да заспи. Тя разказва за това свое завладяващо из­следване в книгата си „Речта в люлката". В предисловието на Джакобсън е отбелязано, че на много места разговорите, които детето води само със себе си, учудващо приличат на текста в самоучителите по чужди езици.

Затова продължавайте, докато е възможно, да играете на „имена" с вашето дете. На този стадий от развитието си то изпитва онова, което д-р Гезел нарича „жажда за говорене". Затова ще участва в играта с ентусиазъм и ще бъде гордо, че знае имената на толкова неща.

д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"