Търсене:

 

Начало > Инфо > Бебе > Първите три месеца

Първите три месеца

Многобройни проучвания са показали, че новородените ясно се различават едно от друго по своята пасивност или агре­сивност, по чувствителността си към светлината, звука, допира, по нетърпението да хванат гърдата или биберона, по темперамента, мускулния тонус, кръвната група и хор­моналното равновесие.
Моите двама сина например съвсем не изразяваха еднак­во глада си. Когато Ранди, големият, се събуждаше гладен, той обявяваше това с пронизителен вой, който се чуваше чак в съседните къщи и не спираше да реве, докато не на­лапаше биберона. Ръсти, по-малкият, се държеше другоя­че. Той отваряше очи и весело си играеше сам в продълже­ние на няколко минути. Едва след това ни съобщаваше, че е гладен. „Съобщението" напомняше за онези будилници, които отначало тихичко пропяват, но ако не откликнете на първия им дискретен знак, започват оглушително да звънят. Ръсти хленчеше и се разплакваше сериозно само ако не му обърнехме внимание.
Значи имаме работа с две деца, две момчета с едно и също генетично наследство, но твърде различни още от рожде­ние по психологическите си характеристики и схемата на поведението си.
И вашите деца ще бъдат различни едно от друго. Уважа­вайте индивидуалността на всяко от тях. Нито едно няма да отговаря точно на поведенческата схема, предвидена за определена възраст или степен на развитие. Без да забравя­те, че вашето бебе е абсолютно уникално, нека преминем все пак към едно общо описание на бебето през първите три месеца от живота му.
Новороденото прекарва по-голямата част от времето си в сън; понякога то спи по двайсет часа в денонощието (но и това може да не важи за вашето бебе). Общо взето през първите три месеца бебето е спокойно и пасивно; то още не може да си вдига главата, да се обръща (освен случай­но), нито да мърда палеца и пръстите си поотделно. Възпри­ема света като нещо огромно, подвижно и шумно. Макар почти веднага да започва да се вглежда в лицата, то все още не ги различава едно от друго. Иначе мозъчето му ре­гистрира учудващ брой неща. Наскоро проведените изследвания на д-р Робърт Фанц показват, че новороденото ясно долавя добре очертаните зрителни обекти. То по-дълго задържа погледа си върху черно-белите силуети, отколко­то върху цветни петна без определен контур; схематичните линии на човешкото лице привличат вниманието му пове­че, отколкото някоя безредна композиция от подобни ли­нии. От своя страна Д-р Луис Липсет е доказал, че дори в първия си ден бебето различава определен брой звуци и разнообразни миризми и бързо придобива рефлекси спря­мо тях, ако се повтарят.
Резултатите от подобни изследвания свидетелстват, че вашето новородено регистрира в мозъка си онова, което чува, усеща и вижда. То може да изпитва удоволствие от някои усещания още с раждането си, а вие можете да си играете с него, щом стане способно за това, не в смисъл да го подхвърляте във въздуха и да си играете на криеница, а като оставате на неговото ниво, което все още е много при­митивно.
Започнете да си играете с бебето си, като развивате слу­ховите му способности. Малките бебета имат много чувст­вителен слух и се стряскат от силни и внезапни шумове. Но им е приятно да слушат говор и тиха песен. Спират да пла­чат, когато чуят шум от стъпки. Така че използвайте тези магически врати - ушите на вашето бебе.
Говорете му и му пейте песни. Издавайте забавни звуци. Свирете на различни музикални инструменти. Карайте го да слуша разнообразни звуци като биенето на стенен часов­ник, тракането на метроном или звъна на лъжичка в чаша.
Може да ви се стори, че когато правите това, в мозъка му не се случва нищо, но всъщност всички тези звуци се запис­ват в него. Вие му осигурявате положителен сензорен сти­мул.
Кожата е друг привилегирован обект на стимулиране. Бебето обича да го докосват и галят. Масажирайте го ле­кичко пет минути преди или след баня. Но не и ако считате това за досадно задължение. Само ако ви е приятно.
Правете му, гимнастика чрез малки телесни игри, които да засилят мускулния му тонус. Когато е легнало по гръб, опънете ръчичките му встрани, после ги свийте на гърди­те. Повторете това просто движение няколко пъти.
Вдигнете крачката му и леко ги раздвижете, все едно че кара колело. Щом разбере за какво, става дума, бебето ви ще започне да се смее или да се усмихва, особено ако прид­ружавате упражненията с ритмична песен или забавни зву­ци.
Осигурявайте му сензорно стимулиране и чрез очите. Люлката е вселената на бебето, а колко тъжна е тя поняко­га! Как бихте понесли да живеете в къща или апартамент с четири голи стени, без нищо да нарушава това печално ед­нообразие? Развеселете люлчината вселена на бебето ви с визуални стимули. Вземете парчета плат, хартия или пласт­маса с ярки цветове и необичайни форми и ги закачете от­страни или над люлката. Купете висулки или ги направете сами от фолио, хартия, картон, цветни копчета или какво­то и да е друго и ги окачете на връв или въженце. Повечето майки разполагат висулките над главата на бебето, което е погрешно през първите шест седмици от живота му. През това време то лежи по гръб с обърната надясно или наляво глава. Така че висулките трябва да се намират вляво или вдясно от люлката. Чак на месец и половина бебето ще - придобие психологическа способност да насочва главата си и да обръща погледа си към тавана.
Много е важно също да не оставяте бебето си непрекъснато в люлката му. Взимайте го на коленете си от време на време, за да разгледа нещата под различен ъгъл, или го нас­танете в детско столче в друга стая, за да види какво става наоколо. Някои майки предпочитат да носят бебето в раничка на гърба си, докато си гледат работата. Идеята не би харесала на всички, но ако ви допада, ще ви позволи да пред­ложите на малкото интересни визуални ъгли.
И така, вие говорите на бебето си и му пеете песни, но то регистрира всичко това твърде пасивно и не ви отговаря по никакъв начин. Навърши ли два месеца, ще забележите, че нещата са се променили. Ще откриете, че малкото започва да прави усилия да ви „отговори", когато общувате с него с думи или издавате смешни звуци. Че отваря уста, сякаш се опитва да каже нещо. По-късно от това ще произлезе ти­пичния „разговор", съставен от безсмислени звуци, което всяко бебе води с майка си.
На тази възраст усилията на детето да ви отговори са свързани и почти съвпадат с друг важен етап от развитието му - хващането, ръководено от зрението, едно от първите големи открития, които прави бебето в овладяването на вселената си. Този етап настъпва в момента, когато то е придобило способност едновременно да види даден пред­мет, да го достигне и докосне - действие, което му отваря вратите на нов свят.
Можете да насърчите появата на тази способност на око­ло двумесечна възраст чрез изработена от вас проста и ев­тина система. Вземете най-малките детски чорапчета, кои­то можете да намерите, те трябва да са ярки - алени или жълти например. Срежете върховете им и направете от­страни дупка, през която да мине палчето на детето. Наденете ги на ръцете му така, че пръстите му да излизат навън. Ето че сте му направили шарени ръкавички без пръсти.
Отначало, когато си мърда ръцете, то не си дава сметка, че те му принадлежат. Като му наденете шарените ръка­вички, вие му позволявате да осъзнае този факт много по-рано, с което насърчавате развитието на хващането, управ­лявано от зрението.
Предлагам ви да сторите и още нещо, за да обогатите зрителната му вселена. Замисляли ли сте се колко е едно­образен светът за бебе, което преповиват? То лежи по гръб и пред вдигнатите му нагоре очи се разкрива доста тъжна гледка. Поставете огледало от едната си страна, за да може бебето да вижда вашите и своите движения, докато го преповивате или къпете. Това ще засили интереса му към заобикалящия го свят.
Но бебето ви има нужда не само от свят, който го инте­ресува, а и в който участва. Трябва да го научите, че може да върши някои неща, които въздействат върху околната действителност. Вече споменах за необходимостта да му говорите и да му пеете. Също толкова важно е и да отгова­ряте на звуците, които издава. Детето ви започва много рано в живота да си играе със звуците. Когато се прозява или бъбри нещо нечленоразделно, отговорете му със същия звук, ще му доставите удоволствие. По този начин то получава отклик от околната среда и това му харесва. Реагира като дете на нова играчка. Желае да произнася тези звуци, за да му отговорят отново.
Бебето ви има голяма полза от подобен обмен. Така то се учи да върши неща, който въздействат върху вселената му. Схваща, че живее в свят, в който може да участва. Този урок ще му помогне от най-ранна възраст да добие доверие в себе си и желание да се изразява по своя си примитивен начин.
Има и друго просто средство, което би породило у бебе­то ви чувство за участие. Можете да го измайсторите сами от парчета плат. Зашийте парцалчета от различна тъкан върху гумирано каре плат с около шейсет сантиметра стра­ната. Бебето ви ще опипва парцалчетата и ще усеща разли­чията им. Допирът до разнообразните материи ще проме­ни опита му за света и ще го насърчи да продължи да го изследва и да изтръгва от него отговори.
А ето и още един начин да дадете на детето представа за света, в който участва. Вземете ластик или въже и закачете на него безопасни предмети: лъжици, дрънкалка или на­пример пластмасова гривна. Избягвайте дребните неща, които може да лапне и да се задави с тях. Завържете съкро­вищата точно над него, така че да ги достига. Уверете се, че ластикът или въжето са достатъчно здрави и дебели, та да не могат да се увият около ръцете или краката му и да прекъснат кръвообращението му. Не използвайте конец.
Като си служите с подобни „фокуси", вие обогатявате личността на вашето бебе, осигурявате му непрекъснато развитие, тъй като го поставяте в контакт с различни пред­мети и различни ситуации. Научавате го, че като въздейст­ва над онова, което го заобикаля, получава съответен отго­вор.
Създавайки за бебето си ситуации, в които то разбира, че може да окаже влияние върху околната действителност, вие играете особено важна роля на този стадий от развитието му.

д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"