Търсене:

 

Home ->Инфо ->Дете ->Норми и забавяне на речевото развитие ->


Норми и забавяне на речевото развитие

Много родители се безпокоят: “Дали детето ми не е със забавено развитие на говора – говори по-малко, отколкото приятелчето, с което играе?”. Развитието на децата е строго индивидуално, няма смисъл да ги сравнявате с връстниците им. Това се отнася и за развитието на речта.

Още с раждането си детето започва да набира пасивен речник, запомня думи, значението им, различава интонация. След него се развива и активният речник – детето се учи да възпроизвежда чути звуци, думи, изречения. Отначало детето просто повтаря след възрастните, а по-късно започва и да общува, т.е. звуците и думите му носят смислов товар. Например дете на 1г. – 1г. и 6 м. само с помощта на един звук “а”, произнесен с различна интонация, може да зададе въпрос от типа “Какво е това? Кажи!”, да изкаже недоволство (“Не искам!”), учудване (“А, ето го”).

Във възрастта от 1г. до 1,5г. по правило активният речник не се обогатява, броят на произнасяните думи почти не се увеличава, но пасивният речник нараства бързо (думите и словосъчетанията се запомнят задълго). В този период не си струва да предизвиквате детето да произнася нови думи.

Учените са обобщили наличния опит от работата с деца и са отбелязали особеностите на говорното развитие за всяка възраст. Да разгледаме краткия, но много важен за речевото развитие, период до 3 години.

!!! Имайте предвид, че1-2-месечното “отклонение” от предложените норми (изпреварване или изоставане) също ще бъде приемано за норма. Ако детето изостава едновременно по няколко показателя, ако въобще му липсват всякакви навици, то си струва да се обърнете към специалист или да подберете развиващи игри и упражнения и да се занимавате с него редовно (вж. статията Игри и упражнения, способстващи развитието на речта).

Първата година

2 месеца. Произнася отделни звуци, първото спонтанно издаване на звук, отправено към възрастен (най-често мама).
3 месеца.
Появяват се експерименти с гласни звуци – разтягане “а-а-а”, “е-е-е”, “о-о-о”, “пее”, гука.
4 месеца.
“Пеенето” се превръща в рулади от звукове, т.е. един звук прелива в друг: “у-у-а-а-о-о”.
5 месеца.
Мелодично гукане, случайно бърборене, добавяне към произнасяните гласни и на някои съгласни, появяват се съчетания на срички.
6 месеца.
Усъвършенства се случайното бърборене (“да-да-да”, “ма-ма-ма”). Съгласните се сливат с гласните, детето се опитва да имитира чути звуци, води с възрастните своеобразен диалог, като едновременно с вслушва в тяхната реч.
7 месеца.
Бърборене. Детето разбира смисъла на думите. Може за известно време да замълчи, за да провери реакцията на възрастните.
8 месеца.
Бърборенето е като говорене, като общуване. Детето се учи да произнася звуци, имитира възрастните, без винаги да разбира смисъла, а като ехо.
9 месеца.
Звукови серенади, първите опростени думички (“ма-ма”). Бърборенето е по-сложно.
10 месеца.
Вслушва се в говора на възрастните, разбира все повече думи, подражава, в произнасяното се появяват нови срички, прости думи (“на”, “ам”).
11 месеца.
Възпроизвеждането на звуците е по преценка на детето. Количеството на опростените думи малко се увеличава. В едни и същи думи детето може да влага различен смисъл, като ги употребява вместо цели изречения.
12 месеца.
Детето вече знае около 10 опростени думички и леко подражава, когато чуе нова дума. Разбира повече от 20 думи.

Втората година

Стадий на активна реч. Автономна реч. Детето използва аморфни думи-корени, като ги извлича от думите, чути от възрастните. От 1 г. и 6 м. с една и съща дума детето обозначава редица предмети (“па” – пате, лопатка, падам; “ко” – колело, кокошка). Детето още не може да обобщава. Например разбира значението на “маса”, “стол”, “легло”, но въпреки това не знае значението на думата “мебели”.

Началото и краят на периода на автономната реч са свързани с началото и края на кризата на първата година. Задържането на детето на този стадий до 3-5 години е свидетелство за изоставане на психичното на развитие.

Към 2 години детето свързва познатите думи с изображения на предметите (показва мече, топка, слънце).

Автономната реч се заменя от “телеграфна”. Отначало това са думички, изразяващи смисъла на цяло изречение. Детето използва думи, обозначаващи предмети, свързани с желанията и интересите му. Тъй като в обкръжението на детето съществува индивидуален набор предмети, с които то се среща често, играе, вижда,  то и наборът думи при децата е различен. Когато се научи да употребява думите в определени ситуации, детето ги използва и в други ситуации, като понякога не забелязва подмяната на правилното им значение. Това, по правило са съществителни, отначало в женски род, по-късно в мъжки, глаголи, дори прилагателни в единствено число. Детето вече може да променя думите, употребявайки не само сегашно, а и минало време на глаголите, множествено число на съществителните.

Трета година

Речта придобива свързан характер. Появяват се изречения, които стават все по-сложни. Детето задава съпроси, сменя интонацията. В речта му има още много граматични грешки, може да е накъсана. Често повтаряне на думички, запъване при произнасяне, но към 4 години това преминава. Речниковият запас бързо нараства, към 3 години може да съдържа 1000-1500 думи! Често децата създават свои собствени правила на речта, свои думи.

Задържането на речта след 3 години може да въздейства пагубно не само на речевите способности, но и на уменията да се чете, пише, дори мисли. Т.е. протича задържане на развитието на цялата психика на детето. Затова си струва да се обърне внимание, ако развитието на детето се отличава силно от възрастовите норми, и да се потърси специалист (логопед, психолог) за помощ. Колкото по-рано се открие проблемът, толкова по-лесно е да се справите с него и да избегнете по-нататъшни усложнения.

Тревожни сигнали,на които трябва да обърнете внимание:

  • на 3 месеца детето не се обръща, когато му говорите;
  • на 4-6 месеца не реагира на промяна на интонацията, не се обръща, за да търси източника на звука, в бърборенето си не употребява звуковете “б”, “м”, “п”;
  • на 10-12 месеца не разбира често употребявани от възрастните думи, не се обръща, когато го викат, не имитира звуци от речта на възрастните, за привличане на вниманието ви използва само плач;
  • през първата-втората година не може да показва по картинка (“Къде е мечето?”), не разбира съвсем прости въпроси;
  • през втората-третата година бърка понятията “горе” и “долу”, не може да изпълни последователно две команди (“Вдигни шишето и ми го дай!”), да състави фраза от 2-3 думи, да назове познати предмети;
  • през третата-четвъртата година не отговаря на най-обикновени въпроси: “кой?”, “какво?”, “къде?”. Околните не го разбират, употребява фрази, състоящи се не повече от 4 думи, произнася неправилно по-голямата част от звуците.

Както вече съм споменавала, за развитието на речта на детето главна роля играят родителите. Вече предложих (вж. статията Игри и упражнения, подпомагащи развитието на речта) различни методи и игри за деца, сега ще дам още няколко полезни препоръки.

  • За детето вие сте езиков и речев образец, то говори така, както говорят вкъщи (интонации, тон, речеви и граматични грешки).
  • Детето постоянно наблюдава, изучава околния свят и разбира значително повече, отколкото може да каже.
  • Не се лигавете с детето, което вече не е бебе, говорете с него спокойно, не разтягайте думите и не забавяйте говора си.
  • Трябва да дадете на детето възможност да използва 5-те осезания: да може да види, чуе, докосне, пробва на вкус, да почувства заобикалящия го свят.
  • Поощрявайте стремежа му да задава въпроси.
  • Поощрявайте любопитството и въображението.
  • Винаги слушайте детето внимателно, разговаряйте с него, не го прекъсвайте и не го карайте да бърза.
  • Четете на детето всеки ден.
  • Не е задължително да сте до детето постоянно, достатъчно е да сте му на разположение. Важно е качеството, а не количеството време, което родителите отделят на детето.
  • Не се скъпете на похвали, поощрение, прегръдки.
  • За детето трябва да има достатъчно нови впечатления (но не прекалено много).
  • Поощрявайте общуването с други деца.
  • Нека детето да слуша редовно записи на любимите си песни, приказки, музика, стихчета.
  • Играйте заедно, ако детето ви моли.
  • Установете точни правила, които не трябва да са прекалено много, но трябва винаги да се спазват.

Олга Анисимович, педагог психолог
По материали на http://www.solnet.ee/
превод от руски език: Екатерина Атанасова