Търсене:

 

Начало > Инфо > Бебе > Седем мита за разглезването на децата

Седем мита за разглезването на децата

Мит 1
Ще разглезите бебето, ако се занимавате твърде много с него. Трябва да го оставяте да си пореве понякога.

Реалността: Не може да разглезите бебе. Бебетата имат нужда да бъдат докосвани, притискани до вас, гушкани и носени. Бебетата плачат, понеже са гладни, мокри, мръсни, нещо ги боли или искат да им се обърне внимание. Вземете бебето си и го прегръщайте. Правете го колкото често желаете.

Мит 2
Децата не трябва да израстват с убеждението, че могат да имат всичко, което пожелаят.

Реалността: Желателно е и е пример за ефективно родителство да научите децата, че могат да имат всичко, което пожелаят. Но може да им се наложи да работят упорито за него. И може да не го получат веднага и на момента.
Когато пазарувате и детето ви каже “Искам това”, отговорете с “Разбира се – а как ще платиш за него?” или “А какво ще направиш, за да го получиш?” Попитайте “Колко пари имаш?” или “Имаш ли план какво да направиш, за да го получиш?”
Нашата задача като родители е да помогнем на децата да научат, че могат да имат всичко, което поискат, ако са съгласни да се потрудят за това. По време на процеса на обмисляне как да получат това, което желаят, те се учат да разрешават проблеми, да планират, да си поставят приоритети и да постигат цели. Може би дори ще започнат да гледат на себе си като на хора, способни да получат каквото искат в живота. Това е толкова далеч от разглезването колкото можете да си представите. Този феномен се нарича поемане на отговорност за собствените си желания.

Мит 3
Има разглезени деца.

Реалността: Няма разглезени деца. Разглезен е заключение, присъда, която хората правят след като наблюдават определено поведение.
Има ли деца, които се държат така, както биват назовавани? Да. Има ли деца, които хленчат, докато родителите се предадат? Да. Има ли деца, които правят сцени, ако нещата не вървят по тяхната воля? Да. Има ли деца, които изглежда не оценяват малките подаръци? Да. Това прави ли ги разглезени? НЕ. Това ги прави деца, които са научили или които изпробват нов начин на поведение в опит да получат каквото искат.
Деца, които се държат по начина, описан в предишния параграф, не са разглезени. Те са деца, които избират неправилен начин на поведение – поведение, което трябва да бъде пренасочено и заменено с друг избор. Това са деца, които трябва да бъдат научени на по-ефикасни начини за общуване, на това да помолят, когато желаят нещо, или да изразяват чувствата си.

Мит 4
Разглезен е добро описание за някои деца.

Реалността: Разглезен никога не е точно описание на дете. Разглезен не описва поведение – то го съди.
Не лепвайте на децата прозвището разглезени. Нито на глас, нито наум. Когато им лепвате това определение, те са склонни да вярват, че са разглезени. Ако вярвате, че са разглезени, вероятно ще забележите, че всяко нещо, което правят, може да се определи като глезотия. Когато виждате неща, които могат да бъдат определени като глезене, вие потвърждавате собственото си вярване, че детето наистина е разглезено. Така вярването ви става твърдо и е възможно да го предадете на вашето дете и то също да започне да гледа на себе си като разглезено.

Мит 5
Важно е да се каже на децата, когато се държат като разглезени и да им се обърне внимание на това.

Реалността: Лепването на прозвище или да им кажете, че се лигавят никога не е било добър ход от страна на родителите. Когато наречете едно дете разглезено, то не чува “разглезено”, а чува “развалено, повредено, нещо, което не е наред”. Искате ли вашето дете да мисли за себе си като за някой, който не е наред?
Когато забележите, че мислите за дадено дете, че е разглезено, запитайте се “Кое в държанието му осъждам като разглезване?” Тогава опишете това държание заедно с друга полезна информация, която искате да споделите. “Джени, виждам те да седиш с наведена глава и кисела физиономия. Искаш ли да ми кажеш защо?” “Чико, това звучи като хленчене. Хленченето не ми действа. Ако искаш нещо, ми го кажи с нормален тон и обясни какво трябва да направиш, за да го постигнеш”. “Роланд, видях, че не обърна внимание на подаръка от баба и не й благодари. Има ли начин, по който да уважиш това, че ти е донесла нещо, дори да не харесваш подаръка?”

Мит 6
Деца, които имат много материални придобивки, вероятно са разглезени.

Не е вярно.
Наскоро наш приятел купи кон за двете си момчета. Негов близък приятел, когато чу за покупката, каза “Ето пак ги разглезваш”.
Разглезване ли е, ако децата вложат и собствени средства в покупката, чистят обора, участват в храненето и снаряжаването на коня? Разглезвате ли ги, ако се учат как безопасно да се движат около големи животни, ако установяват връзка с още едно божие създание и се научат колко самодисциплина е нужна, за да станеш завършен ездач? Разглезване ли е, когато развиват връзката с баща си, работейки рамо до рамо в обора, потейки се и смеейки се и научавайки нови неща един за друг?
Дали едно дете ще има колело с 10 скорости или кон не е показател дали той или тя е разглезен. Вместо това погледнете как е получен материалния обект, как се използва и какво е отношението на детето към него. Това ще ви даде повече информация за “разглезването” отколкото количеството материални придобивки, които детето има.

Мит 7
Разглезените деца трябва да се променят.

Не, трябва да се променят родителите. Родителите трябва да променят отношението си към разглезените деца и вместо това да видят дете, което се опитва да зодоволи нуждите си с неефективно поведение. Родителите трябва да променят собственото си държание и да проявят желание да научат детето на ново поведение. Трябва да имат желанието да се конфронтират, да знаят как да се справят с конфликта и да намерят време за намиране на разрешение за него.

Чик Морган и Томас Хейлър са автори на “Десетте принципа за това как да си ефективен родител”. Те са двама от най-известните световни авторитети за отглеждането на отговорни, внимателни и уверени деца.  

По материали на http://www.storknet.com
превод от английски: Христина  Янева