Търсене:

 

Начало > Инфо > Дете > Майчина хипноза за щастие

Майчина хипноза за щастие

Всяка любяща майка може самостойтелно да „заговорничи /внуши/” на своето дете и да му помогне да се справи с всеки проблем и даже с най-тежката болест. Майката за болното дете – това е лекарство по-силно от всякакви таблетки, прахчета и сиропи.    

Така смята известният детски психиатър, проф. Борис Зиновиевич Драпкин, създателят на уникалния психотерапевтичен метод за лечение на детски недъзи „МАМА ТЕРАПИЯ”.

В арсенала на детския психоневролог няма много средства за въздействие върху детето: лекарства, хипноза, семейна, групова и игрова терапия. От тези методи дълго време се е ползвал и д-р Драпкин. И в същото време е търсил и други начини за влияние върху психиката на детето – по-ефективни, безопасни, по-широки като спектър на въздействие, съчетаващи в себе си елементи и от внушението, и от семейната терапия. И го открил – внушение чрез гласът на мама!
Ето така се родил нов психотерапевтичен метод. Той е изпробван върху хиляди пациенти и е патентован още през 2001 година, признат е от Руското общество на детските психиатри, преподава се в „Катедрата по детско-юношеска психиатрия, психотерапия и клинична психология”. В разработването на метода са използвани последните достижения на всички психоаналитични направления, разпространени днес на Запад, но по ефективност, методът на Драпкин ги превъзхожда, а като приложение е прост и икономичен!

Борис Зиновиевич, излиза, че за да лекуваме детето си, е достатъчно майката просто силно да го обича. Но нима всяка нормална майка не обича своите деца? И защо въпреки това децата боледуват?
— Защото ние ги обичаме така, както ни се иска, а не както е необходимо на детето. А това е тъжно! Ние предявяваме към малкия човек твърде много претенции, дразним се, че не е такъв, какъвто на нас ни се иска... А детето е съд, който трябва постоянно да бъде пълнен с майчина любов. Майката трябва да обича детето си независимо какво е то: послушно или не, болно или здраво... Да не му поставяме условия: ще те обичам като станеш еди-какво си...

И как можем да го направим това на практика?
— Преди всичко майката до примерно две годишна възраст не бива да се разделя за дълго със своето дете. Ако през това време тя се върне на работа или води активен светски живот, а детето се оставя на баби или детегледачки, потокът на любов „майка-дете” се прекъсва.
— Трябва по-често да се гали с ръка, да се прегръща, потупва, поглажда, да се занимаваме с него, да се борим – но с мярка. Внимателният родител вижда, когато на детето са му достатъчни такива физически контакти.
— Трябва колкото се може по-често да се вглеждаме в очите на своето дете с любов и нежност, независимо то неговите прояви /особености на характера/.

Борис Зиновиевич Драпкин – един от най-известните в света детски психиатри и психотерапевти, почетен професон по психотерапия. До 1996 година е работил като главен детски психотерапевт в Министерството на здравеопазването на СССР и Русия. В същото време е бил главен детско-юношески психиатър на град Москва. Автор е на повече от 100 научни труда.

И още – огромно значение на детето /не само за бебето, но и за детето в ученическа възраст/ играе майчиният глас. Детето започва да го чува от петия месец на вътреутробното си развитие и го чува по-често от всички останали звуци. Раждайки се, той разпознава маминият глас и много емоционално реагира на него, различава всички негови интонации. Маминият глас става негов собствен, вътрешен глас. И ако той му дава чувство за спокойствие, щастие, здраве, добро развитие, то психиката на детето му се подчинява. Но също така психиката на детето се подчинява на майчиният глас, когато майката предявява към детето си много претенции, упреква го, че е такъв и такъв... По този начин майката внушава на детето си програма за неуспехи и болести.

И Вашият уникален метод помага да се борим с неудачите в живота?
— Разбира се, моят метод не е панацея за всички болести и беди, но положителните резултати в процеса на лечение се наблюдават в повечето случаи, а в същото време не настъпват никакви усложнения. Още повече, че този метод подобрява здравето не само на детето, но и на майката, а също така осигурява необходимият психологически комфорт между всички членове на семейството.

Възрастта на детето няма ли значение?
— Ние работим с деца от от 0 до 18 годишна възраст. Разбира се, най-ефективно е лечението на заболявания в ранен стадий, при деца до 12 години. До тази възраст, все още е запазена връзката „майка-дете”. След това тя започва по малко да отслабва. За работа с юноши, използваме и други методи, но „мама-терапията” е ефективна и при тях.

Значи, майката е най-добрият хипнотизатор за детето си?
— В същност - да. Нейният глас действа на детето, както нищо друго.

А бащиният глас?
— Опитах се да привлека към внушението и татковците, но се оказа неефективно. Бабите по бащина линия, даже горещо обичащи любимите си внуци, също не успяха да постигнат резултат. Такъв потресаващ хипнотичен ефект предизвиква единствено гласът на майката. И още, но в много по-малка степен, гласът на бабата по майчина линия. Към мен са се обръщали и семейства с осиновени деца. Но при тези майки моят метод не действа. Същият е резултатът и при генетична майка, която обаче по ред причини не е износила тя детето си. В дълбочина тя си остава чужда за детето, все пак майчината утроба не е такси и не е инкубатор.

Но тази „хипноза” абсолютно безопасна ли е за детето?
— Така като за него е абсолютно безопасна собствената му майка. Можем само с тъга да контатираме, че с всяка изминала година расте броят на деца с неврози, с нервно-вегетативна дистония /дистонията е заболяване, което се характеризира с нарушение на вътрешното равновение на организма – кръвообращение, топлообмен, храносмилане; проявите на дистония могат да имат постоянен или кризисен характер – панически пристъпи, припадъци и други пристъпообразни състояния/, заекване, нощно напикаване, функционални заболявания на вътрешните органи, в основата на които стоят нервни фактори /патология на сърдечно-съдовата, храносмилателната, дихателната система/. Днес много деца до ученическа възраст просто се нуждаят от консултация с психиатър, но това плаши родителите!

Сложността при лечението на съвсем малките деца се заключава и още в това, че при тях са възможни съвършено непредсказуеми, парадоксални и различаващи се от възрастните реакции на лекарства и психологически намеси. А майката като средство за лечение е абсолютно безопасна. Детето постоянно усеща общността си с майката и реагира на най-малките промени. И нерядко – именно заболяването е призив, с който детето казва: обърнете ми внимание, поправете грешката!

Препоръки за щастие

Разбирайки, колко е необходим неговият метод на хиляди деца, проф.Драпкин с готовност споделя основните положения. Базовата програма, полезна за всеки, в това число и на здравите деца, се състои от четири блока. Фразите, които трябва да се произнасят не са случайни. Всяка дума е премислена и проверена, така че заменянето разместването им в изреченията не се препоръчва.

И така, 20-30 минути след като детето ви е заспало, майката сяда на неговото креватче с тескта в ръце и чете по три пъти всяка фраза. В началото за себе си, за да се запознае с нея, после мислено. Тези фрази трябва да се четат всеки ден. Колко дълго? 1-2 месеца... Тук всичко зависи от състоянието на детето. Нито високата температура, нито каквито и да било други прояви на болестни състояния у детето не се явяват противопоказания. Но ако самата майка не е във форма – ако е болна, напрегната, раздразнена – тогава сеансът е по-добре да не се провежда. В краен случай може да се проведе от бабата по майчина страна.

1 блок.  Витаминът на майчината любов.

С помощта на тези думи майката излива своята любов към детето:

  • Аз много, много силно те обичам;
  • Ти си най-скъпото ми и родно нещо, което имам;
  • Ти си моя родна частичка, родна кръв;
  • Без теб, аз не мога да живея;
  • Ние с тати много силно те обичаме.

2 блок.  Физическото здраве.

Майката мислено си представя идеалният образ на своето дете. Тук е събрана /заключена/ цялата педиатрия:

  • Ти си силно, здраво, красиво дете, момченце/момиченце мое;
  • Ти се храниш добре и затова бързо растеш и се развиваш /тази фраза работипрекрасно. У детето се появява добър апетит/;
  • Ти имаш силно и здраво сърце, гърди, коремче /произтича пресичане на всички психосоматични заболявания – астма, сърдечни неврози, дискинезия на жлъчните пътища.../ ;
  • Ти се движиш леко и красиво /пресича всички двигателни нарушения/;
  • Ти си кален, рядко и малко боледуваш.

3 блок.  Нервно-психично здраве.

  • Ти си спокойно момченце/момиченце;
  • Ти имаш хубави, здрави нерви;
  • Ти си търпелив, ти си добър, ти си общителен;
  • Ти си умно момче/момиче;
  • Твоята главичка се развива отлично, всичко разбираш и запомняш;
  • Ти винаги си в добро настроение и обичаш да се усмихваш /ограничаваме детските депресии и цяла група психически нарушения/;
  • Ти добре спиш /това внушение много бързо започва да действа/;
  • Ти заспиваш леко и бързо, ти сънуваш само хубави и добри сънища;
  • Ти си почиваш добре, когато спиш;
  • Говорът ти се развива добре и бързо.

4 блок. Емоционален ефект, пречистване от болестите /от народната медицина/.

  • Аз вземам и изхвърлям твоята болест и твоите трудности. /По-нататък майката назовава конкретните проблеми на детето/
  • Аз вземам и изхвърлям твоят лош сън /ако детето спи лошо/;
  • Аз вземам и изхвърлям твоите страшни сънища;
  • Аз вземам и изхвърлям твоята плачнилост;
  • Аз вземам и изхвърлям твоята неохота за хранене;
  • Аз много, много силно те обичам – заключителната и най-важна фраза!

Най-важното е винаги да завършваме с уверението в безграничната ни майчина любов. Обърнете внимание: цялата програма е абсолютно позитивна, няма никакво НЕ, вие просто пробуждате в детето желание да бъде добро, щастливо, здраво и затвърждавате увереността му, че това е възможно.
С тези четири блока от фрази, майките могат да внушават на своите деца, без да се боят че ще им навредят, защото в тях има само позитивна постановка за добро развитие и самочувствие. За работа с тези блокове, на майката не е нужен лекарски контрол!    

По материали на http://asu.mich.ru
превод от руски: Златина Димитрова