Търсене:

 

Home ->Инфо ->Дете ->Ласкавото възпитание ->

Ласкавото възпитание

Когато съм отговаряла на читателски въпроси, съм споменавала за един метод за възпитаване – възпитаване с любов. Този метод е съвсем естествен и прост, не изисква специални знания и умения. Какво по-просто от това да обичаш детенцето си, частичката от теб? Но в нашето “напреднало” време за много родители е толкова сложно да обичат децата си! Възможно е самите тях в детството им да не са ги обичали достатъчно, да не са ги научили да споделят чувствата си, положителните си емоции.

Дори възрастните, по мнение на известни психолози (например Ерик Берн), за да имат нормално самочувствие, добро настроение, се нуждаят от определено количество прегръдки, целувки, погалвания на ден (всеки има собствена “мярка”). Доказано е, че ако човек не получава необходимата “доза” ласки, то става раздразнителен, чувства се самотен и никому ненужен. А ако за възрастния положителните емоции са толкова важни, то за детето те са жизнено необходими!

Още в корема на мама детето чувства допир, различава звуци (особено гласа на мама и татко), вижда приглушена светлина. Ако мама разговаря с него редовно, гали корема си, тя установява емоционална връзка. Детето започва да “отговаря” на мама и татко с леки удари, почуквания, със засилване или отслабване на активността. Дечицата, чиито родители още преди раждането са общували с тях, са по-спокойни, развиват се по-бързо, устойчиви са на стрес. Въобще проблемите с тях са по-малко, защото родителите ги разбират по-добре.

В първите месеци след раждането именно кожно-мускулните усещания са основният източник на впечатления и помагат за опознаването на собственото тяло и заобикалящия свят. След това се добавят зрителните, слуховите, обонятелните емоционални реакции. Защо децата в детските домове се отличават толкова много от “домашните” си връстници? Те са страхливи, неуверени в себе си, неинициативни, започват да сядат, прохождат, проговарят по-късно, въображението, паметта, мисленето им не са много добре развити. Тези деца изостават много от нормите за възрастта си. А всичко това има много просто обяснение – до детето няма близък човек, който да реагира на всяко негово движение, усмивка, плач, пъшкане, който често да го взема на ръце, да го притиска нежно, полюлява, успокоява, хвали. До 3 години за детето е необходимо постоянното присъствие на мама или друг близък човек.

До съвсем скоро (през 60-70-те) беше нормално мама да се върне на работа няколко месеца след раждането на детето, а то отиваше на ясли. Съветваха родителите да не глезят детето, да не го вземат на ръце, ако не е особено необходимо (“плаче, крещи – полезно е, така се развиват дробовете му”), по-често да му дават биберон, за да се успокоява. Резултатът от това възпитание е плачевен – израсна поколение с отслабено здраве, с много психични проблеми (тревожност, комплексираност, страхове и като следствие – алкохолизъм, агресивност и т.н.). Вече много възрастни се сблъскват с проблеми при създаването на собствено семейство, тъй като в детството им не са ги научили да дават любов и внимание.

В днешно време учените са доказали нуждата от “ласкаво възпитание”. Докато расте и става самостоятелен, човек набира в себе си заряд от родителска любов и внимание. Необходимо е родителите да следят според развитието на малкия човек състоянието на този “емоционален резервоар”, за да не се остане празен. Колкото е по-пълен, толкова по-добре се развива детето, толкова по-лесно е възпитаването му.

В какво се състои “ласкавото” възпитание

КОНТАКТ С ОЧИ. Това е любящият родителски поглед, готовността да се реагира на плача, смеха, всяко движение. Погледът може да успокои, подкрепи, развесели, да накаже също може. Детето се нуждае от такъв контакт още от самото раждане.

ФИЗИЧЕСКИ КОНТАКТ. Това са и “телешките нежности” и “мечешката радост”. Всичко зависи от възрастта, индивидуалните особености на детето, темперамента му. Детето никога няма да надрасте потребността от физически контакт, изменя се само формата на проявите му. Бебето се нуждае от погалване, от нежни прегръдки, детето в предучилищна възраст обича както целувките и прегръдките, така и шумните игри, да го разтърсват, пощипват. Колкото е по-голямо детето, толкова повече се отделя от родителите си, но все още му е нужен физически контакт във вид на целувки, приятелски потупвания, прегръдки.

СЪСРЕДОТОЧЕНО ВНИМАНИЕ. То кара детето да се почувства най-важния човек на света. Дори да са само 5-10 минути на ден, родителите трябва да ги посветят на детето си, единствено и само на него, забравяйки за “възрастните” си задължения. Може да е и игра, и беседа, и четене на книга, каквото и да е общо занимание. И нищо не трябва да отвлича възрастния (телевизор, телефон, домашни задължения и т.н.).

Само с удовлетворяване потребността на детето от емоционален контакт родителите могат да постигнат дисциплина и самостоятелност. По-лесно е да се постигне “добро” възпитание, когато детето чувства, че го обичат искрено и го приемат такова, каквото е, без да се опитват да го унизят или пречупят.

Спомнете си кога за последен път бяхте ласкави с детето си? Днес сутринта? Или вчера? Опитайте да преброите колко пъти на ден прилагате “ласкавото” възпитание. Ако се получи малко или липсва една от съставните части (вж. по-горе), то си струва да се замислите или да се постараете да промените отношенията си с детето, като увеличите доверието, нежността, добронамереността. Може просто да прегърнете и целунете детето, може да му кажете колко силно го обичате, колко е умно, добро, да подчертаете достойнствата му. Любовта и ласките никога не са в повече. А можете да поиграете на “емоционални” игри.

Търсене на меки играчки (след 2 години)
Съберете всички меки играчки вкъщи и ги сложете под одеялото. Детето се мушва при тях. Трябва да напипа и назове колкото може повече играчки. И вие можете да се скриете под одеялото заедно с детето, ще бъде още по-весело.

“Докосни...” (след 4-5 години)
В играта участват няколко човека, разбира се облечени различно. Казвате “Докосни... синия!” Всички трябва да се ориентират бързо, да открият участника с дреха в казания цвят и да го пипнат. Може да търсите различни цветове, части от облеклото (ръкав, джобче, панделка, копче). Важното е да се изредят всички участници.

Игри с масаж
Можете да направите лек масаж на гръбчето, ръчичките, крачетата с поглаждане, разтриване, като измисляте приказки и весели истории.

По-често устройвайте домашни празници – и големи (Рожден ден, Коледа, Великден), и малки (ден на слънцето, летен бал, неделен обед).

Лечение с любов

С любов и нежност може дори да се лекува. Ако детето се е разболяло, много е уморено, държи се лошо, може да опитате да използвате внушение. Отдавна е известно, че на децата лесно се внушава. Но, за съжаление, възрастните използват тази особеност на психиката им, за да им вредят. Дори любяща майка може да внуши на детето си страх, неувереност, лошо държание с думите си. “Вечно се туткаш”, “Голяма е скръндза”, “Не доближавай кучето, ще те ухапе”, “Леле, каква си бледичка!”, “Дай на мен, ти няма да можеш” – това са само няколко негативни насоки, които пречат на пълноценното развитие на детето. А наистина можете да използвате влиянието си над детето за нещо полезно! Вместо да му внушавате колко е лош, глупав и че не го обичате, опитайте да го насочите към добро поведение: “Браво на теб!”, “Ти си силен и здрав”, “Ще успееш”, “Вярвам в теб”...

Може да използвате проста хипноза и насън. Когато детето спи, седнете тихо до него и му говорете! Говорете му колко го обичате, колко е добро, умно, красиво. Може предварително да подготвите насочващи реплики: “Утре ще си спокоен, ще се храниш добре”, “Ще оздравееш бързо, температурата ще спадне, ще дишаш по-леко”, “Ще плачеш и капризничиш по-малко”. Старайте се насоките да бъдат колкото може по-точни и конкретни. По такъв начин настройвате организма на детето за благоприятни промени. За постигане на резултат е необходимо да провеждате такива “сеанси” редовно. Важно е настроението ви да съответства на момента. Не започвайте, ако сте недоволни от нещо, ядосани, уморени. Трябва да говорите съвсем искрено, да чувствате към детето нежност, обич, желание да му помогнете. Не говорете прекалено силно и емоционално, за да не събудите детето. Опитайте!

Може да се окаже, че ви приляга точно този начин на изразяване на обич и загриженост!

Олга Анисимович, педагог психолог
По материали на http://www.solnet.ee/
превод от руски език: Екатерина Атанасова