Търсене:

 

Начало > Инфо > Дете > Да помогнем на децата в училище

Да помогнем на децата в училище

Полагане на изпит

Изпитите служат за измерване на знанията и уменията на ученика. Често обаче резултатите от тях не дават ясна представа за знанията на ученика поради страха от изпит. Децата, които изпитват силна тревога при мисълта за полагане на изпит, често убеждават сами себе си, че ще се провалят. Те се паникьосват, тъй като въпросите от теста не им изглеждат достатъчно близки до наученото от тях!
Съществуват няколко широко разпространени причини за страха от изпит. Понякога той се дължи на недостатъчна подготовка или умения. Понякога причината за него е отрицателен опит от полагането на изпити, негативна нагласа към училището, ниско самочувствие или комбинация от тези фактори.
Уменията за учене, за които вече сме писали, могат да помогнат в случай на притеснение от изпит. Способности като например водене на подходящи записки, идентифициране на важната информация и усвояване на начини за запаметяване на важна информация могат да бъдат от голяма помощ.

Нека разгледаме първата причина за страха от изпит и лошото представяне на тестове – липса на подготовка. В повечето случаи детето знае за изпита предварително. Някои учители, особено в началното училище, уведомяват родителите за датата на теста. Информираността за датата на изпита и за материала, който ще бъде включен в теста, може да помогне на вас и на вашето дете заедно да изработите график за подготовката.
Предвидете занимания всяка вечер в продължение на няколко дни преди теста. Нужно е да знаете колко дълго можете да очаквате от детето си да е концентрирано. Изследванията показват, че децата в първи и втори клас не могат да работят повече от 15 минути без почивка. Децата в трети и четвърти клас могат да учат малко повече – ок. 20 минути, докато учениците от пети и шести клас могат да учат ефективно в продължение на около половин час. Познавайки детето си, не очаквайте твърде много, и предвиждайте почивки.
По време на планираното време за учене попитайте детето кой материал според него ще бъде включен в теста. Преговорете въпросите в края на всеки раздел или в края на главата. Прегледайте думите, маркирани в черно, и бележките от заниманията в клас. Обърнете специално внимание на диаграмите, таблиците и картите.
Заедно с детето изгответе примерен тест. Тогава вие и детето можете паралелно да отговорите на въпросите в теста. Това може да бъде важна стратегия, особено при по-малките деца, защото прави ученето по-забавно. Когато учите четене и правопис например, може да бъде много полезно да помолите детето да ви диктува думите на срички, а вие да ги записвате.
Всички тези стратегии може да се използват за подготовка и изграждане на увереност, но какво да направим за преодоляването на страха? Използвайте времето преди решаването на примерния тест като възможност за упражняване на техники за релаксация, които могат да помогнат на детето да се справи в известна степен с притеснението от полагането на изпит.
Помолете детето да поеме дълбоко дъх няколко пъти. Предложете му да си затвори очите и да си представи, че се справя добре на изпита. След това да погледне теста, за да види какъв учебен материал покрива. Ако по време на теста се притесни отново, посъветвайте го да поеме дълбоко въздух и да си представи отново как взима изпита.
Упражняването на техники за решаване на тестове и за релаксация може да помогне на децата да се подготвят и да преодолеят страха от теста, а също и да даде по-точна представа за действителните знания и умения на детето.

Оценките – да подкупваме ли децата

Всеки родител си е задавал този стар въпрос: “Да подкупвам ли детето, за да си пише домашните?” “Да награждавам ли детето за добри оценки?” Отговорът е да и не.
Всеки е податлив на някаква форма на подкуп в живота. Подкуп е да обещаеш нищо в замяна на определено поведение. Подкупът обаче е свързан с негативни асоциации, докато наградата има положително въздействие. Наградите могат да бъдат лично удовлетворение (да възприемаме себе си положително), социални (получаване на благодарности или похвали от другите) или материални (получаване на конкретна награда).
Повечето деца не са достатъчно зрели, за да получат лично удовлетворение, и затова може да се нуждаят от материални стимули. Материалните награди може да помогнат на детето да се мотивира да подобри поведението си, оценките или определен навик, но те не бива да се използват като единствено средство за постигане на подобрение.  Те трябва постепенно да се намаляват, когато вече не са необходими, и да се заменят с лични или социални награди. Наградите за децата трябва да се дават често и последователно и да бъдат подходящи.
Също така, децата трябва предварително да са наясно с последиците от поведението си. Родителите , които използват последиците като възпитателно средство, трябва също така да ги прилагат последователно. Като разясняват на детето последиците от поведението му, те на практика му дават избор. Ако детето избере да не отговори на очакванията, необходимо е да се приложи съответната последица.
Не е подходяща последица да купите скъпи играчки за написани домашни или за получени високи оценки; от друга страна обаче не е подходящо и да накажете детето за един месец, защото не е отговорило на определено очакване.
За малките деца целите трябва да са краткосрочни, а наградите – малки. С израстването на детето целите могат да станат по-дългосрочни, а наградите или последиците трябва да съответстват на зрелостта му.         

Дарла Бинкли, Кей Мейбери,
Рейчъл Шварцендрубер,
Нанси Шрайбер и Мелинда Стейтс
По материали на http://www.urbanext.uiuc.edu/
превод от английски: Даниела Спирова