Търсене:

 

Начало > Инфо > Бебе > Майките и техните чувства

Майките и техните чувства

Повечето от ръководствата за отглеждане на деца най-напред обясняват що е бебе и как да се грижим за него. Те пренебрег­ват чувствата на майката. Според мен това е голяма грешка.
Майките, с които разговарям от години като пациентки - а също и като приятелки и колежки ми казват, че когато се роди първото им дете, когато се приберат от болницата й започнат да се занимават с него, не са никак сигурни в себе си. Както се изрази една от тях: „Никога не съм се чувствала толкова не на мястото си!".
Колкото и трудове по отглеждане на деца да сте изчели и колкото и курсове за родители да сте изкарали, за да се подготвите за тези изживявания, те си остават съвършено непознати за вас. Не ги схващате като нещо реално, докато не се върнете от болницата и не останете насаме със съвсем новото същество, което живее и диша - вашето новородено. То е там, в дома ви, двайсет и четири часа в денонощието, окончателно и завинаги.
Налага ви се да направите страхотно усилие, за да се прис­пособите към новата ситуация. Никога досега не сте се из­правяли пред такава отговорност. Повечето от майките са ужасени, когато си дадат сметка, че животът на малкото чо­вече изцяло зависи от тях. Пред тази отговорност, която така брутално се стоварва отгоре им, те определено започват да се чувстват некомпетентни.
Случва се някоя млада майка до такава степен да се усъмни в себе си, че дa започне да се тревожи за всичко. Тя няма достатъчно опит с бебетата, за да изтълкува правилно раз­личните случки от живота им. Ако бебето е дълбоко заспало, има чувството, че не диша. И се спуска да проверява дали е живо! Друг път й се струва, че бебето се задушава или че млякото й не му понася. Всеки инцидент се раздува до неузнаваемост. Младата майка е голям специалист в изкуството да прави от мухата слон. Тя се бои, че всяко отклонение от нормите на храненето и спането на бебето й е знак за тежка болест. Затова именно толкова често телефонира на преумо­рения педиатър по всяко време.
Най-лошото при тази млада майка е, че не смее да приз­нае своята некомпетентност на никого. Та нали уж е надаре­на със способността да разсъждава? Ето, сега е майка и това е върхът в живота й на жена, а не я бива за нищо. Как реаги­ра тя на тези свои първи впечатления? Ами представя си дру­ги майки, които вещо се грижат за бебетата си. Струва й се, че е единствената, която изживява подобни страхове. Затова би предпочела да умре, но да не ги признае. Ако само знае­ше, че и другите мислят като нея, това много би я успокоило. А повярвайте ми, с всички е така!
Защо ли? Защото младата жена е получила всякакъв вид послания от нашата култура, някои открити, други неизречени, които са й втълпили, че майката е надарена по магически и вроден начин с „майчина любов" и с „майчински инстинкт", автоматично правещи я способна да отгледа бебето си и да го обича. Проблемът е, че не изпитва нищо подобно. Не се чувст­ва особено годна да се грижи за новороденото. Тогава започва да си мисли, че другите майки са природно надарени с майчин­ския инстинкт, от който е лишена единствено тя. Толкова е заета да се безпокои и да си повтаря, че е некадърна, че не на­мира време да се вразуми и да схване едно важно нещо: разли­ката между майчината любов към новороденото и умението й в грижите за него е от земята до небето.
Обичта към небето ви ще дойде съвсем естествено. Някои жени може би изпитват неудържима майчина любов още с раждането на рожбата им. За други любовта се развива посте­пенно. Но не съществува съвкупност от готови знания за но­вороденото и грижите за него, която майката да притежава инстинктивно, само защото е жена. Тази съвкупност е плод на опита. И до първото раждане е напълно възможно жената да не знае какво означава да живееш с дете.
Към чувството, че е неспособна да се грижи за детето си се прибавя и още едно, което не по-малко я безпокои - раз­дразнението. Много майки усещат, че ги е яд на бебето им заради този двайсет и четири часов режим, който им е нало­жило. Както се оплакваше веднъж една от тях: „Никой нико­га не ми е казвал, че ще бъде така!"
Целият живот на младата майка сега сякаш гравитира около малкото в люлката и тя съвсем откровено му се сърди. Това е напълно в реда на нещата. За беда никой не я е подгот­вил да изпитва този яд. И тя често се чувства виновна, че се дразни от новороденото, което иначе обича.
Младата майка трябва да разбере, че първоначалното раз­дразнение спрямо бебето й е съвършено нормално. След оп­ределен период на приспособяване към тази необичайна от­говорност ядът ще изчезне и ще бъде погълнат от неустоима обич към малкото.
Има и една друга причина, поради която майката често я е яд на бебето й. Тя е склонна да мисли, че то ще я свърже по-тясно със съпруга й. Нали са правили това дете заедно. Въоб­разявала си е, че щом се роди детето, тя, съпругът й и то ще образуват една много сплотена тройка.
За съжаление обаче много жени забелязват, че става точ­но обратното. Вместо да ги сближи, детето действа психоло­гически като преграда между двамата. Майката вижда, че съпругът й често я ревнува от вниманието, което обръща на новороденото. Той се държи повече като съперник, отколко­то като баща. Случва се освен това съпругът да не поема активно и ефикасно своята част от моралната отговорност за бебето. Тогава у майката се създава впечатление, че отго­ворността е само нейна. И тя се сърди на малкото, че е пре­дизвикало тази ситуация.
Младата майка трябва да знае как да посрещне раздразнение­то си и да се научи да го приема като неразделна част от нагаждането на двамата към идването на бебето. Така тя ще намери своя начин да превърне семейството си в нова единица.
Ако пък случайно съпругът ви се окаже способен наисти­на да сподели с вас моралната отговорност за бебето, знайте, че имате голям късмет. Използвайте съпруга си, за да про­учите чувствата си на некомпетентност и раздразнение. Разберете добре, че тези чувства са напълно нормални и не се колебайте да ги обсъдите с него. Ако съумеете да си погово­рите за тях, ще почувствате, че отговорността за новото дете не тежи само на вашите плещи. Това само по себе си ще ви донесе огромно облекчение.
Спомнете си, че от хиляди години майките са се борили с двете чудовища, наречени некомпетентност и раздразнение. Вие също можете да ги победите. В началото ще ви е трудно. Ще преживеете мъчителни моменти и несъмнено ще си поплачете. Но колкото по-честна сте със себе си и с чувствата си, толкова по-бързо ще преодолеете периода на приспособяване. Рано или късно, като хиляди майки преди вас, ще преминете през треса­вището на трудностите и ще стъпите на твърда почва. Едва тогава майката и детето могат да поемат ролите си в новите отношения на „нас двамата". Междувременно ще трябва още много да се учите от собствения си опит.
Бебето ви току-що се е родило. То ви изглежда миниатюрно и много крехко. Придавате извънмерно значение и на най-мал­ката аномалия и виждате в нея знак за сериозно произшествие. Младите майки понякога изпитват такава паника, че нито интелигентността, нито здравият разум им позволяват да анали­зират ситуацията. Една от тях ми призна веднъж: „Необходими ми бяха четири часа, за да запомня какво трябва да свърша, а без проблеми си бях взела изпитите в университета. Съмнявах се в способностите си и започнах да се питам дали изобщо имам капка мозък в главата."
При подобни обстоятелства майката може да забрави, че притежава здрав разум и отчаяно да започне да търси някой авторитет, който да й посочи как точно да постъпи - ако не успее незабавно да се свърже с педиатъра си, тя ще се втурне към телефона и ще извика съседката.
Майката трябва добре да разбере, че всички тези тревоги са нормални. Неумение, паника, яд - такава е съдбата на всяка мла­да майка. Мисълта, че новороденото не е нито толкова мъничко, нито толкова крехко, колкото ви се е сторило отначало, ще ви споходи постепенно. От милиони години бебетата знаят как да преодоляват несръчността й незнанието на младите си майки. И вашето новородено ще преживее и едното, и другото. С опита самоувереността ви ще расте - ще го държите по-удобно, ще гокърмите по-лесно и когато навърши месец, ще си дадете сметка, че има сериозни шансове да оживее.
Добре е през първите седмици след завръщането ви вкъщи да си осигурите помощ от някой член на семейството. Но дори ако го направите, психологическата отговорност за детето ви ще принадлежи изцяло на вас. Всяка млада майка трябва да преживее това „бойно кръщение" през първите месеци от жи­вота на детето. Никой не може да го стори на нейно място.
Разбира се, голяма утеха е да се поговори с други майки и да се види, че и те изпитват същите чувства. Ще откриете, че вашият случай не е единствен. Споделянето на дълбоките ви чувства с другите е добро лекарство за вас. Така че говорете с други майки, за предпочитане опитни.
Но не правете грешката да се отнасяте към съседката или към друга майка като към висш авторитет. Така именно постъпват много млади майки, когато се паникьосат. Майка, на която не би хрумнало да накара съседката да определи дали детето й има заушки, очаква от нея категорично мнение по въпроса за кърменето. Опитвайте се да устоявате на този вид изкушения. Използвайте мненията на другите майки като лак­мус, за да проверите собствените си чувства. Но не ги смятай­те за пророчици. И никога не забравяйте, че детето ви е един­ствено по рода си. Това, което е било полезно за съседката и бебето й, не важи задължително и за вас.

д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"