Търсене:

 

Начало > Инфо > Бебе > Естествено или изкуствено хранене

Естествено или изкуствено хранене - погрешно поставен въпрос

Проблемът с храненето още повече се обърка заради спора между привържениците на кърменето и почитателите на би­берона. Жалко е, че хората реагират толкова емоционално, като се присъединяват към единия или другия лагер. Това е тема, по която се горещят лекари, медицински сестри, детегледачки и обкръжението им. Така понякога се насажда чувство за вина у майките, които не кърмят бебето си. Хората казват: „Кърменето е измислено от природата." Забележка, според мен толкова смислена, колкото и следната: „Ако Бог искаше хората да летят, щеше да им даде крила."
На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е по-благотворен за детето във физически или психологически план. Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод.
Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.

Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му наложим строг режим?

Да преминем сега към главния въпрос и за тези, които из­бират кърменето, и за тези, които предпочетат биберона - кога да се храни детето? Въпрос, на който най-естествено би трябвало да се отговори: когато е гладно. За беда наша­та цивилизация е успяла излишно да усложни този прост и очевиден отговор.
През двайсетте и трийсетте години много хора смятаха, че е добре да се създават навици у децата винаги когато е възможно. И голяма част от обучението се състоеше спо­ред тях в това да се привикне възможно най-бързо детето към строг дневен режим. Така лекарите наложиха храните­лен ритъм на три или четири часа. Майката трябваше да кърми точно на такива интервали. Този ужасен режим на­рушаваше един от основните принципи на отглеждане на психологически здрави деца - уважението към тяхната индивидуалност.
Всяко дете е уникален индивид, който изпитва необходи­мост да се храни според собствения си ритъм. Как сме мог­ли да си помислим, че е възможно да наложим външен ритъм, да въведем веднъж завинаги определен режим, който да подхожда на всички бебета? Да привиквате детето си на три или четири часов ритъм е по дефиниция неправилно. Логически е невъзможно той да подхожда на бебето ви. Не само защото то е различно от другите, но и защото собст­вените му потребности от храна се променят.
Какво става с бебе, хранено под час? Когато е гладно, то се чувства лишено от всичко. Гладът, такъв, какъвто го изпитва бебето, доминира над всичко останало. Усещането за глад е всеобемащо. Бебето не приема никакво отлагане - то има нужди да се нахрани. Като възрастни повечето от нас никога не са изпитвали глад, подобен на бебешкия. Може би бихте получили известна представа, ако ви кажа, че половин час очакване на храна за бебето е равностоен на три дни за нас.
В повечето случаи бебето не се церемони. Когато е глад­но и вие не му давате да яде, то привлича вниманието ви към глада си по единствения познат му начин - като плаче.
Колкото повече време минава и не го хранят, толкова по-яростен става плачът му. Все едно че ви казва: „В какъв свят съм се озовало? Седя тук и плача, викам, казвам и повтарям, че съм гладно, но никой не ми дава да ям!" И с течение на минутите плачът променя природата и тона си - вместо ви­соко и ясно да изразява потребността от храна, той става гневен и отчаян. Сега вече бебето иска да каже: „Бясно съм. Мразя ви и вас, и целия свят. Мразя ви, защото не ми обръ­щате внимание, не откликвате на зова ми за помощ!"
Ако се налага на бебето строг хранителен режим, то постепенно открива, че колкото и да плаче, резултатът е ни­какъв. Точно когато е гладно, не му дават нищо за ядене. На тази ситуация то може да реагира гневно, а може и да стане аморфно и апатично, сякаш е изоставило всяка на­дежда да види нуждите си задоволени. Така бебето се на­учава да потиска гнева си и да го замества с ужасяващо примирение. Но което и да избере - постоянния гняв или апатичното примирение, детето усвоява едно и също ба­зисно недоверие към живота. Как да го укорим? За него животът се превръща в омразна действителност, в начина­ние, което носи само разочарование.
Обществото ни най-сетне започва да забелязва ужасните недостатъци на храненето под час. Все повече лекари ре­шават да препоръчат - и все повече майки да прилагат онова, което сега наричаме хранене по желание. Този ме­тод се основава на нещо, което би трябвало да се подразби­ра, толкова е ясно - бебето само ще ни каже, че е гладно, когато се събуди и разплаче.
В по-късните периоди на много майки им се налага да се борят срещу неразрешими проблеми, свързани с храненето на децата им и неоправдани от психологическа гледна точ­ка.
Проблемите с храненето почти винаги възникват,  защо­то някаква принуда, противоположна на естествените пот­ребности, е била упражнявана било през първата година, било на тригодишна възраст. В края на краищата родите­лите имат един голям съюзник в храненето на децата си -техният глад. Ако уважаваме индивидуалността на детето и задоволяваме биологичните му нужди, не би трябвало да има никакъв проблем с храненето.
Родителите следва да се съобразяват е индивидуалност­та на децата си още от раждането им. Но често това не е така. Инциденти като следния са за съжаление доста раз­пространени. Преди близо час и половина бебето е била нахранено и е заспало. Но се събужда с плач. Майката е склонна да мисли: „Защо плаче сега? Няма как да е гладно, тъй като скоро го кърмих." Откъде знае? Може ли да се постави на мястото да бебето си и да каже гладно ли е или не? Защо да няма как да е гладно? По този въпрос майките от първобитните племена проявяват по-голяма мъдрост и кърмят бебето си, щом се разплаче или стане неспокойно. Така че, ако бебето ви проплаче, нахранете го. Дайте му гърда или биберон. Ако покаже, че не иска храна, плюейки или по друг начин, ще знаете, че не е гладно и плаче по друга причина.
Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света - основно условие за изграждането на здрава и силна себепредстава — е да го храните, когато е гладно. Бебе, което кърмят, когато плачът му показва, че е гладно, си мисли: „Колко е хубав животът, колко е хубаво да те хранят, обичам топлината на мама, която ме прегръща и ми дава цицка или биберон. Светът е наистина сигурно и приятно място, след като ми дават да ям, когато съм гладно. Знам, че всичко е наред с мен и с всичко наоколо."
Втората основна потребност на детето е топлината. За това едва ли има смисъл да се говори, тъй като 99% от май­ките добре обличат бебетата си и ги пазят от настинка.
Третата основна потребност е сънят. Нея бебето съвсем естествено задоволява само. То спи толкова, колкото е не­обходимо. Когато се наспи, се събужда. И все пак няколко думи за навиците му и за ритъма му на сън биха могли да се окажат полезни.
Не е наложително къщата да е тиха и спокойна когато бе­бето спи. Всички познаваме майките, които ходят на пръсти и се втурват към вратата, за да прошепнат на гостите: „Шт! Бебето спи!" Това наистина не е нужно. Всъщност, ако пола­гате прекалени усилия, за да пазите тишина, можете така да обучите детето, че с течение на времето изкуствената липса на шум да му стане абсолютно необходима, за да спи добре.
Така че вършете, каквото имате да вършите, докато де­тето спи, и не се колебайте, ако желаете, да пуснете радио­то или телевизията в съседната стая.
Бих искал тук да добавя, че разпределението на часовете за сън при детето е съвършено различно от това на възрастните. Докато е съвсем малко, бебето заспива веднага, щом се насуче - твърде удобен за вас навик. Но постепенно то започва все по-дълго да остава будно след кърмене; това не пречи особено през деня, но може да ви натежи посред нощ. След хранене през нощта вие бихте искали отново да заспи­те, защото трябва да ставате рано. Обаче бебето не знае нищо по въпроса. То е заситено, щастливо, доволно и няма желание да заспи веднага. Иска малко да си поиграе и да пободърства.
Случва се също бебето да се събуди и да се разплаче по­сред нощ неизвестно защо. Нищо чудно да има колики или да го боли стомахчето. Вие нищо не можете да направите. Установявате дори, че макар да го взимате на ръце и да го галите, не успявате да го утешите. То плаче, та се къса и ето че двамата със съпруга ви, умрели за сън, отчаяно се опитва­те да го успокоите, за да можете отново да си легнете. В такива мигове откривате, че цивилизацията е само тънък пласт лустро върху повърхността на примитивното същест­во, което дреме у вас. В душата ви се надига гняв срещу бебе­то, желание да го разтърсите, да го ударите, да изкрещите, за да го накарате да млъкне: „Престани! Нали трябва да спим!"
Тъй като никой не говори на родителите за тези момен­ти, много от тях се чувстват ужасно виновни, че изпитват такива емоции. Всъщност, ако ги изпитвате, вие сте напълно нормални баща и майка. Именно ако ги изпитвате. Но ако загубите самообладание, ако ударите детето, тогава трябва да се обърнете към лекар. Нормално е да се чувствате не­щастни и бесни при такива обстоятелства, но сте длъжни да контролирате действията си.
Детското столче може да се окаже полезно за бебето ви. То служи не само за да го пренасяте до колата или от стая в стая, за да ви е пред очите, а позволява на самото бебе да заеме различно положение. Понякога, когато бебето не ус­пява да заспи легнало в люлката си, то е способно да се унесе в пет часа сутринта в детското си столче. И все пак не забравяйте, че какъвто и да е ритъмът на сън и на бодърстване на бебето, разликата между неговите и вашите навици винаги ще ви пречи и ще ви причинява неприятности. 

д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"