Търсене:

Начало > Инфо > Бебе > Езикът на бебето

Езикът на бебето

Тереза Питман

От плача до въздишките, всяко бебе общува по уникален начин

Гледам 10-седмичиня Кайл, който лежи в прегръдките на майка си. Докато тя пийва студен чай и говори, Кайл е отпуснат, слуша гласа й и понякога се обръща да види кои са другите хора в стаята. След малко започва да маха с ръчички и да рита с крачета. Майката спира, поглежда към него и се връща към разговора, нагласявайки ръцете си така, че да го държи по-плътно притиснат. Но Кайл все още не е доволен. Той започва да издава звуци и се опитва да изправи глава. Все още ангажирана с разговора, майка му го премества на рамото си и го прегръща така. Секунда по-късно той се уригва доволно.
“Сега чувстваш ли се по-добре?” – пита майката и нежно потрива гръбчето му. Той не се уригва отново, затова тя го премества отново в скута си. Но той все още не изглежда доволен и сега пъха юмруче в устата си и го смуче. Майката го прегръща и той се обръща към гърдата. След като се е уригнал вече и е освободил малко място в коремчето си, той отново е гладен. Тя му се усмихва и се приготвя да го кърми.

Кайл не е стигнал възрастта да говори и докато го гледам аз, изобщо не плаче. Но все пак изразява много ясно нуждите си пред майка си – и тя отговаря.

“Някои родители имат вродена способност за интерпретиране на бебешкия плач и другите сигнали”, казва семейният консултант Джан Хънт. “За други това е трудно”.

Тя подчертава, че всяко бебе е различно: “Всяко бебе е уникално и има различен начин на общуване. Родителите може да са научили сигналите на първото си дете и значението на различните видове плач и след това да трябва да учат всичко отново с второто бебе. Но това е нещо, което правим всеки път, когато се запознаваме с нов човек - то е част от опознаването”.

Най-силните послания на бебето са плачовете. “Плачът е част от първия език на бебето”, обяснява Хънт. “Когато бебето е истински нещастно, да плаче е единственото нещо, което то може да направи. Когато го игнорираме, игнорираме и опита на бебето да общува”.

Тя цитира изследване, показващо, че бебета, които получават бърз ответ когато плачат, започват да гукат и да говорят по-бързо от тези, които са били оставяни да плачат.

Но езикът на бебето може да е и доста по-недоловим. Мърдането на Кайл и опитът му да изправи глава показват на майката, че той има нужда да смени позицията (и да се уригне). Друго бебе може да извърне глава, докато си играете на криеница, за да покаже, че не иска да играе повече. Някои уморени бебета търкат очите си или дърпат ушите си, а други се сгушват на рамото на възрастния, когато искат да спят.

Майката може да опише доста от сигналите на Кайл: “Той има силен рефлекс за сучене и понякога смученето на ръцете показва просто желание да смуче нещо. Но ако започне да става неспокоен или да мрънка, тогава значи е гладен. И търка лицето си, когато е уморен”.

В началото – съветва Хънт – да си имате списък наум на възможностите може да е от полза, защото отгатването на значението на бебешкия плач често е процес на проби и грешки. Тя си спомня как веднъж безуспешно се опитвала да успокои собствения си син само за да установи по-късно, че долната му ризка била твърде стегната. “Опитвайте обичайни неща като проверка на памперса, сваляне на дрешките в случай, че нещо го стяга, дайте му контакт кожа до кожа, опитайте да го накърмите и да излезете на разходка”.

Не е толкова важно родителите постоянно да интерпретират всеки звук или движение на бебето. “Никой не може правилно да разгадае всяко послание, което бебето изпраща всеки път. Невъзможно е. Това, което е важно, е че опитвате. Ако се опитвате да отговаряте нежно на бебето си и да го третирате с уважение, то ще има полза от това. Фактът, че първо сте го накърмили, когато в действителност то е имало нужда от смяна на памперса не е толкова важен колкото това, че сте му отговорили, че сте обърнали внимание на плача му и молбата му за помощ”.

Понякога майката на Кайл отговаря лесно на опитите му да общува, но не винаги е така. “Понякога съм склонна да препускам напред с 90км в час и никой е може да привлече вниманието ми без удар с чук. Друг път толкова се отдавам на нещо, което се опитвам да направя, че изпускам сигналите на Кайл. Тогава той е истински наранен и нещастен”.

Но дори по време на мрънкливите си периоди Кайл често дарява родителите си с любимия си сигнал – усмихнатото си гукане.

По материали на http://www.todaysparent.com
превод от английски: Христина  Янева