Търсене:

 

Home ->Инфо ->Кърмене ->Хепатит В и кърмене ->

Хепатит В и кърмене

Становище, изготвено от Световната програма за ваксини и имунизации (GPV) в сътрудничество с Отдела за здраве и развитие на децата и Отдела за Репродуктивно здраве на Световната здравна организация (WHO).

Предисловие

Въпросът дали кърменето има значителна роля при предаването на хепатит В се задава от много години. И е много важен предвид жизненоважната роля на кърменето и факта, че около 5% от майките в света са хронични носители на вируса на хепатит В (HBV). Разглеждането на проучвания по проблема показва, че няма доказателства  кърменето да представлява допълнителен риск за детето, ако майката е носител на HBV. Освен това използването на ваксина срещу хепатит В в детските имунизационни програми, препоръчвано от Световната здравна организация (СЗО) и прилагано в 80 страни, е напредък и постепенно ще изключи риска от зараза. Написаното долу разисква спорни въпроси, касаещи кърменето и предаването на HBV, и дава насоки според вижданията на СЗО.

Заболяването хепатит В

Хепатит В е от голямо значение по отношение на общественото здраве навсякъде по света. (Заболяването се причинява от вирус; той притежава 3 антигена, като главно значение има т.н. повърхностен австралийски антиген (HBsAg); австралийският антиген представлява понастоящем критерий за носителството на вируса, причиняващ хепатитВ). Вирусът на хепатит В може да причини инфекция без характерни симптоми, остър хепатит, скоротечен тежък хепатит или постоянна инфекция, известна като хронично носителство.  В световен мащаб има над 350 млн. хронични носители на HBV, които са подложени на висок риск от развитие на тежки последици, включително хроничен активен хепатит, цироза и първичен чернодробен карцином, усложнения, които всяка година погубват повече от 1 млн. човека. Изчислено е, че цели 25-35% от хората, ставащи хронични носители, рано или късно умират от тези усложнения (1).

Заразяване с хепатит В

Схемата на предаване на хепатит В се различава според разпространението на носителството. В райони, където непрестанната зараза е силно ендемична  (източна и югоизточна Азия и Африка, южно от Сахара), заразяването основно е или перинатално, от майка носител на новородено, или при близък контакт между деца (хоризонтално предаване). В Азия приблизително 40% от жените носители в детеродна възраст са също и носители на хепатитЕ-антигена (HBeAg) и вероятността да заразят новороденото си дете перинатално е между 70 и 90%. Перинаталното заразяване с HVB настъпва главно по време или непосредствено след раждането при контакт на новороденото с кръвта на майката или други секрети. В Азия приблизително 25-30% от носителите са заразени по този начин. Извън Азия приблизително 10% от жените в детеродна възраст, носители на HBV, имат също хепатитЕ-антиген, а перинаталното заразяване е причина за още по-малка част от носителите. В райони със слаба ендемичност (Европа и Северна Америка) перинаталното заразяване е още по-рядко. Предаването на инфекцията става главно по кръвен или полов път (2). Все пак в повечето развити страни всички бременни жени се изследват за HBsAg  и на децата на майките носители се поставя специален силен имуноглобулин (Хепатит В имуноглобулин, HBIG) и ваксина срещу  хепатит В (НВ-ваксина), (3).

Рискът от заразяване при кърмене

Предполагаше се, че кърменето е допълнителен механизъм, чрез който до бебето може да достигне инфекция от хепатит В, тъй като в проби от кърма бяха открити малки количества повърхностен хепатитВ-антиген (HBsAg). Все пак няма доказателства, че кърменето увеличава риска от предаване от майка на дете. Проследяване на 147 деца в Тайван, родени от майки, за които се знае, че са носители на HVB, установи, че процентът на заразените сред 92 кърмени деца и сред 55, хранени от шише, е сходен. Проучване във Великобритания, включващо 126 пациента, също показа липсата на допълнителен риск за кърмените, в сравнение с не кърмените деца, всички с майки носители (5). Това проучване включваше измерване състоянието на майките по отношение на HBeAg, но не откри връзка между това състояние и процента заразени. Тези открития решително подсказват, че рискът от предаване чрез кърмене е нищожен в сравнение с високия риск при раждането заради контакта с кръвта или други телесни течности на майката. Специалистите по хепатит, все пак, са обезпокоени, че патологии като напукани или кървящи зърна или наранявания със секреция могат да изложат кърмачето на количества HVB, които предизвикват заразяване.

Предотвратяване на перинаталното и хоризонталното заразяване с хепатит В

Активното имунизиране с ваксина срещу хепатит В (НВ-ваксина) е ефективно и при двата начина на предаване – перинатално и хоризонтално (6-7). Имунизирането може да предотврати развитието на постоянно носителство при 70-90% от децата с майки носители и при 95% от хоризонтално заразените. Прилагането на хепатитВ-имуноглобулин в рамките на 24 часа след раждането заедно с първата доза на ваксината при деца на майки носители увеличава защитените до 95% (1). Обаче нито проследяването на бременните жени за наличие на инфекция от хепатит В, нито използването на хепатитВ-имуноглобулин са приложими в развиващите се страни. По тази причина се препоръчва обичайното имунизиране на кърмачетата с HB-ваксина, където е възможно, първата доза да се постави в рамките на 48 часа след раждането, а следващите дози – по обичайната имунизационна схема. Поставянето на НВ-ваксина при раждането е възможно при ражданията в клиники и болници, но е трудно да се проследят ражданията вкъщи, при които връзката с имунизационната система се осъществява седмици или месеци по-късно. Дозата на НВ-ваксината, поставяна при раждането, е много важна в Азия, където перинаталното заразяване е по-често срещано. Бебетата, които са получили първата доза на ваксината могат да се кърмят без опасност (8).

За районите, където кърмачетата не се имунизират срещу хепатит В, трябва да се вземе предвид въпросът с кърмачките (жените, кърмещи чужди деца) и използването на кърма от донор. Повечето майки от районите с ендемична инфекция, които не са носителки, преди време са били болни от хепатит В и излекувани. Децата им получават пасивно хепатитВ-антитела през плацентата и са защитени срещу инфекция от хепатит В за около 6 месеца. В повечето развити страни кърмачките и донорите на банките за кърма се следят за HBsAg. Ако изследванията са положителни, кърмата им не се използва за други деца, освен техните собствени. Все пак тази стратегия е по-малко приложима в развиващите се страни, където може да няма на разположение изследване за HBV. За кърмачетата, имунизирани с НВ-ваксина, няма никакъв риск от заразяване с HBV от кърмачка или кърма от донор.

Препоръки

Световната здравна организация препоръчва ваксината срещу хепатит В да бъде включена в имунизационните програми за всички деца. Където е възможно, първата доза да се слага в рамките на 48 часа след раждането или колкото е възможно по-рано след това. Така рискът от перинатално заразяване се намалява съществено, а рискът от пренасяне при кърмене или хранене с кърма фактически се елиминира.

СЗО и УНИЦЕФ препоръчват всички деца да са изключително на кърма поне 4, ако е възможно 6 месеца. Кърменето да продължи до 2-годишна възраст или повече, като след навършването на 6 месеца се добавя подходяща допълваща храна. Съществува значителен риск от увеличена заболеваемост и смъртност сред децата, които не са кърмени. Няма доказателства, че кърменето от майка, носеща инфекция от хепатит В, носи допълнителен риск от заразяване на детето с хепатит В, дори да не е имунизирано. Следователно и на местата, където заразата от хепатит В е силно ендемична и няма имунизации срещу хепатит В, кърменето остава препоръчваният начин за хранене на бебетата.

Източници:
1.  Global control of Hepatitis B through vaccination: Role of Hepatitis B vaccine in the Expanded Programme on Immunization, Maynard JE, Kane MA and Hadler SC, Rev Inf Dis 1989;11 (suppl 3):574-578
2.  Protocol for assessing prevalence of Hepatitis B infection in antenatal patients, World Health Organization, WHO/EPI/GEN/90.6
3.  Protection against viral hepatitis, Recommendations of Immunization Practices Advisory Committee (ACIP), MMWR 1990;39(no S-2)
4.  Evidence against breastfeeding as a mechanism for vertical transmission of Hepatitis B, Beasley PR, Shiao I-S, Stevens CE, Meng H-C, Lancet 1975;ii:740-41
5.  Vertical transmission of hepatitis B surface antigen in carrier mothers in two west London hospitals, Woo D, Davies PA, Harvey DR, Hurley R, Waterson AP, Arch Child Dis, 1979;54:670-75
6.  Prevention of perinatally transmitted Hepatitis B virus infections with Hepatitis B Immune globulin and Hepatitis B vaccine, Beasley RP, Hwang LY, Lee GCY, et al. Lancet 1983;ii:1099-102
7.  Prevention of the HBsAg carrier state in newborn infants of mothers who are chronic carriers of HBsAg and HBeAg by administration of Hepatits B vaccine and hepatitis B immunoglobulin, Wong VCW, IP HMH, Reesink HW, et al. Lancet 1984;1:921-6
8.  Breastfeeding babies of HBsAg-positive mothers, Tseng AKY, Lam CWK, Tam J. Lancet 1988; ii:1032

За допълнителна информация търсете: 
The Director, Division of Child Health and Development
World Health Organization, 1211 Geneva 27, Switzerland
Tel: +41 22 791-2632, Fax: +41 22 791-4853,
E-mail:tullochj@who.ch
http://cdrwww.who.ch


По материали на http://cdrwww.who.ch
превод от английски език: Екатерина Атанасова